Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Нямам представа — каза Себастиан. — Но съм сигурен, че има някакво просто обяснение.

— И казваш, че ще се върне чак в петък?

— Точно така. Отиде на конференция в Йорк.

— Значи имаме два дни да проучим. Сигурно си прав, че има просто обяснение. Но милион и шестстотин хиляди… И мистър Колингуд е приел офертата, така ли?

— Така каза мистър Вон от „Савилс“.

— Ралф Вон е от старата школа и не би направил подобна грешка. — Седрик помълча и добави: — По-добре утре сутринта иди в Шифнал и започни да душиш. Започни с местната кръчма. Кръчмарят винаги знае всичко, което става в селото, а милион и шестстотин хиляди със сигурност ще са тема за разговор. След като говориш с него, провери местните агенти на недвижими имоти, но внимавай да не доближаваш Колингуд. Направиш ли го, Слоун със сигурност ще научи и ще реши, че се опитваш да му извъртиш номер. Мисля, че е най-добре да запазим случая между нас, защото може да се окаже нещо съвсем невинно. Когато се върнеш в Лондон, ела направо в Кадоган Плейс, за да ме запознаеш с резултатите, докато вечеряме.

Себ реши, че моментът не е подходящ да казва на Седрик, че за утре вечер е запазил маса за двама в „Мирабел“. Часовникът удари шест, което означаваше, че Рос Бюканан чака отвън. Стана да си върви.

— Добра работа, Себ — каза Седрик. — Да се надяваме, че има просто обяснение. Но така или иначе, благодаря, че ме информира.

Себ кимна. Когато стигна до вратата и се обърна да каже довиждане, видя, че Седрик гълта хапче. Престори се, че не е забелязал.

На следващата сутрин Себ стана, облече се и излезе преди Сам да се е събудила.

Седрик Хардкасъл никога не пътуваше в първа класа, но винаги позволяваше на старшите си директори да го правят, когато тръгват на дълъг път. Макар че си взе „Файненшъл Таймс“ в Юстън, Себ само хвърли поглед на заглавията по време на тричасовия път до Шропшър. Умът му работеше върху това как най-добре да използва времето си, след като пристигне в Шифнал.

Влакът спря на гара Шрусбъри в единайсет и трийсет и Себ без колебание взе такси до Шифнал, вместо да чака прехвърлянето на друг влак, защото в този случай времето беше пари. Изчака градчето да остане зад тях, преди да изстреля първия си въпрос към шофьора.

— Коя е най-добрата кръчма в Шифнал?

— Зависи какво търсите, добра кльопачка или най-добрия ейл в графството.

— Винаги съм мислил, че за кръчмата може да се съди по съдържателя й.

— В такъв случай трябва да е „Шифнал Армс“ на Фред и Шийла Рамзи. Те въртят не само кръчмата, но и селото. Той е президент на местния клуб по крикет и навремето отвори боулинг зала в селото. Дори игра за графството на няколко пъти. А тя е член на общинския съвет. Но имайте предвид, че храната не е стока.

— Значи ще е „Шифнал Армс“ — каза Себ, облегна се назад и започна да обмисля стратегията си, като си даваше сметка, че Слоун не бива да научава, че не е в офиса.

Няколко минути преди дванайсет таксито спря пред „Шифнал Армс“. Себ би дал на шофьора по-голям бакшиш, но не искаше да го запомнят.

Влезе в кръчмата, като се мъчеше да изглежда небрежно, което не бе лесно, когато си първият клиент за деня, и се вгледа внимателно в мъжа зад бара. Макар да бе над четирийсет, бузите и носът му показваха, че редовно употребява стоката, която предлага, а шкембето предполагаше, че предпочита свински пай пред изтънчената храна. Човек трудно можеше да повярва, че този гигант някога е отворил боулинг в Шифнал.

— Добър ден — поздрави съдържателят. — Какво ще обичате?

— Половинка от местната ви бира ще ми дойде добре — каза Себ, който обикновено не пиеше в работно време, но днес това бе част от работата.

Кръчмарят наля половин пинта „Рикин ИПА“ и я постави на бара.

— Един шилинг и шест пенса.

Половината от цената, която би платил в Лондон. Себ отпи глътка.

— Не е зле — каза той, преди да пусне първата си дълга топка. — Не е западна бира, но си я бива.

— Значи не сте тукашен? — попита кръчмарят.

— Не, от Глостършър съм. Там съм роден и там израснах — каза Себ и отпи втора глътка.

— И какво ви води в Шифнал?

— Фирмата ми отваря клон в Шрусбъри и жена ми няма да се съгласи да се преместим, докато не намеря къща в района.

— Случайно да играете крикет?

— Първи батер съм за „Съмърсет Страглърс“. Още една причина да не си падам по местенето.

— Имаме сравнително свестен отбор, но винаги се оглеждаме за нови таланти.

Себ посочи снимката зад бара.