Джеффри Арчер - По-силно от меча

Когато най-сетне му отговориха, попита за мистър Колингуд от Шифнал Фарм в Шропшър. Мина известно време преди операторът да се обади отново.

— Мистър Д. Колингуд, Шифнал Фарм, Шифнал?

— Трябва да е същият. Можете ли да ми дадете номера му?

— Съжалявам, сър. Извън публичния указател е.

— Спешно е.

— Възможно е, сър, но нямам право при никакви обстоятелства да давам номера извън публичния указател.

Връзката прекъсна.

Себ се поколеба за момент, вдигна отново телефона и набра вътрешен номер.

— Кабинетът на председателя — каза познат глас.

— Рейчъл, трябват ми петнайсет минути с шефа.

— Пет и четирийсет и пет, но не повече от петнайсет минути, защото има среща със заместник-председателя в шест, а мистър Бюканан никога не закъснява.

Ролс-ройсът с британски знаменца чакаше пред хотел „Маджестик“ много преди Хари да слезе във фоайето в осем без десет. Двамата мъже от снощи стояха оклюмали в ъгъла и се преструваха, че не го забелязват. Хари се зачуди дали изобщо спят.

Хари не се сдържа и леко се поклони за сбогом на агентите, преди да излезе от хотела с гръмкото име, зад което нямаше нищо. Шофьорът му отвори задната врата. Хари се настани и се замисли за другата причина, поради която беше дошъл в Москва.

Колата потегли по шибаните от дъжда улици на столицата и мина покрай невероятно красивата катедрала „Св. Василий“ в южния край на Червения площад. Пресякоха река Москва, завиха наляво и след малко пред тях се отвори порталът на британското посолство, разделяйки кралския герб на две. Шофьорът продължи навътре и спря пред главния вход. Хари бе впечатлен. Над него се извисяваше истински палат, достоен за цар: напомняше на посетителите за миналото на Британската империя, а не за принизения статут на страната в следвоенния свят.

Следващата изненада беше, че посланикът го очакваше лично на стъпалата на посолството.

— Добро утро, мистър Клифтън — каза сър Хъмфри Тревелян, докато Хари слизаше от колата.

— Добро утро, Ваше Превъзходителство — каза Хари и двамата си стиснаха ръцете — което бе напълно подходящо, тъй като двамата бяха на път да приключат сделка.

Посланикът го въведе в огромна кръгла зала, в която имаше статуя на кралица Виктория в цял ръст, както и портрет на праправнучката й.

— Тази сутрин няма да четете „Таймс“ — каза Тревелян, — но мога да ви кажа, че речта ви на конференцията май е имала желания ефект.

— Да се надяваме — отвърна Хари. — Но ще се убедя едва след като Бабаков бъде освободен.

— Това може да отнеме малко повече време — предупреди го посланикът. — Съветите не са прочути с експедитивността си, особено ако идеята не е тяхна. Няма да е зле да се подготвите за дълга игра. Все пак не се обезсърчавайте, защото в Политбюро определено са изненадани от подкрепата, която получихте от международната общност. Другата страна на тази монета обаче е, че вече се смятате за… персона нон грата.

Посланикът поведе госта си по мраморен коридор, украсен с портрети на британски монарси, които не бяха имали участта на руските си роднини. Двама прислужници отвориха високата до тавана врата още преди посланикът и Хари да я доближат и сър Хъмфри Тревелян влезе в кабинета си, настани се зад голямото си празно бюро и даде знак на Хари да седне срещу него.

— Наредих да не ни безпокоят — каза Тревелян, докато избираше ключ от ключодържател и отключваше чекмеджето на бюрото си.

Извади една папка, извади от нея един-единствен лист и го връчи на Хари.

— Не бързайте, мистър Клифтън. Не се намирате под същите ограничения, които ви е наложил сър Алън.

Хари започна да изучава списъка с имена, адреси и телефонни номера, в които нямаше никаква последователност или логика. След като го прочете втори път, каза:

— Мисля, че съм готов, сър.

Изумената физиономия на посланика показваше, че не е убеден.

— Е, нека да проверим, а? — Той взе списъка и го замести с няколко бланки на посолството и писалка.

Хари пое дълбоко дъх и написа дванайсет имена, девет адреса и двайсет и един телефонни номера. След като приключи, даде листа на посланика за проверка. Сър Хъмфри бавно свери написаното с оригинала.

— Написали сте Пенгели с „к“ вместо с „г“.

Хари се намръщи.

— Ако обичате, повторете упражнението, мистър Клифтън — каза посланикът, облегна се назад, драсна кибритена клечка и запали първия опит на Хари.

Хари завърши втория си опит доста по-бързо.

— Браво — каза посланикът след внимателна проверка. — Мога само да си мечтая да бяхте член на екипа ми. Е, тъй като можем да сме сигурни, че руснаците са прочели бележката, която оставих в хотела ви, ще е най-добре да не ги разочароваме. — Натисна едно копче под бюрото си и след секунди вратата се отвори и в кабинета влязоха двама служители с бели ленени сака и черни панталони. Бутаха количка.