Джеффри Арчер - По-силно от меча

— В такъв случай на Мелър ще трябва да се предложи място в борда.

— Само през трупа ми.

— Ти го каза, майко, не аз.

Чук, чук, чук. Хари отвори очи. Чук, чук, чук. На вратата ли се чукаше, или беше просто някакъв шум отвън? Чук, чук, чук. Определено се чукаше на вратата. И в чукането имаше настоятелност, която намекваше, че човекът от другата страна няма намерение да се отказва. Чук, чук, чук. Хари с неохота стъпи на студения линолеум, навлече халата и се затътри към вратата.

Макар да се изненада, когато отвори, се опита да не го покаже.

— Здрасти, Хари — каза зноен глас.

Хари се взираше невярващо в момичето, в което се беше влюбил преди двайсет години. Пред него стоеше абсолютно копие на Ема на двайсет — млада жена в палто от самур, под което май нямаше нищо друго. В едната си ръка държеше цигара, а в другата бутилка шампанско. „Хитри руснаци“, помисли си Хари.

— Аз съм Алина — измърка тя и го погали по ръката. — С нетърпение очаквах да се запознаем.

— Мисля, че сте объркали стаята — каза Хари.

— Не, не мисля — отвърна Алина и се опита да се промъкне покрай него, но Хари не помръдна от мястото си, препречвайки й пътя.

— Аз съм наградата ти за великолепната ти реч, Хари. Обещах на председателя, че ще те даря с нощ, която никога няма да забравиш.

— Вече го постигнахте — каза Хари и се зачуди за кой ли точно председател работи Алина.

— Не мога ли да направя нещо за теб, Хари?

— Нищо, за което да се сещам. Все пак благодарете на господарите си и им кажете, че просто не проявявам интерес.

Алина го погледна разочаровано.

— Може би момчета?

— Не, благодаря.

— Пари? — предположи тя.

— Много мило, но си имам достатъчно.

— С нищо ли не мога да те изкуся?

— Е, след като го споменахте, има нещо, което съм искал винаги, и ако господарите ви могат да ми го осигурят, аз съм техният човек.

— И какво е то, Хари? — попита тя и в гласа й за първи път се прокрадна надежда.

— Нобеловата награда за литература.

Алина го погледна объркано. Хари не се стърпя, наведе се и я целуна по бузите, сякаш е любимата му леля. После затвори вратата и се мушна под завивката.

— Проклети жени — промърмори сърдито, неспособен да мигне.

— Търси ви някой си мистър Вон, мистър Клифтън — каза телефонистката. — Казва, че трябва спешно да говори с мистър Слоун, но той е на конференция в Йорк и ще се върне едва в петък.

— Свържете се със секретарката му и я помолете тя да поеме разговора.

— Сара не вдига телефона, мистър Клифтън. Мисля, че още не се е върнала от обедна почивка.

— Добре, свържете ме — с неохота рече Себ. — Добро утро, мистър Вон, с какво мога да ви помогна?

— Аз съм старши съдружник от агенция за недвижими имоти „Савилс“ — каза Вон. — Трябва спешно да говоря с мистър Слоун.

— Не може ли да почака до петък?

— Не. Пред себе си имам две други оферти за Шифнал Фарм в Шропшър и тъй като наддаването приключва в петък, трябва да знам дали мистър Слоун все още проявява интерес.

— Ако ме запознаете с подробностите, мистър Вон, ще ги прегледам веднага — каза Себ и взе химикалката си.

— Ако обичате, предайте на мистър Слоун, че мистър Колингуд ще се радва да приеме офертата му за милион и шестстотин хиляди паунда, което означава, че трябва да имам депозит на същата сума до пет часа в петък, ако той все още се надява да спечели сделката.

— Милион и шестстотин хиляди — повтори Себ. Не беше сигурен, че е чул вярно сумата.

— Да. Разбира се, това включва всичките хиляда акра, както и къщата.

— Разбира се — каза Себ. — Ще уведомя мистър Слоун веднага щом се обади.

Себ затвори телефона. Сумата беше по-голяма от всяка сделка, в която беше участвал за лондонски имот, та какво оставаше за ферма в Шропшър. Реши да направи справка при секретарката на Слоун и отиде в кабинета й. Сара тъкмо окачваше палтото си.

— Добър ден, мистър Клифтън. Какво има?

— Трябва да видя папката на Колингуд, за да запозная мистър Слоун с някои подробности, когато се обади.

Сара го погледна озадачено.

— Този клиент не ми говори нищо, но все пак ще проверя.

Отвори съответния шкаф, прегледа папките на буква К и каза:

— Той не е от клиентите на мистър Слоун. Трябва да е някаква грешка.

— Опитайте да потърсите Шифнал Фарм — подкани я Себ.

Сара отвори друг шкаф, но отново поклати глава.

— Сигурно грешката е моя — рече Себ и добави, докато тя затваряше шкафа: — По-добре не казвайте на мистър Слоун.

Върна се в кабинета си, затвори вратата и се замисли за разговора си с мистър Вон, след което вдигна телефона и се обади на „Справки“.