Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Глупости. Отговори на въпроса. Влизаш ли в играта, или не?

С израз на обиден той се обърна към Джинкс и към Холидей.

— Преди молеше, а сега започна да настоява…

— Криво сте го разбрали, мистър Мандън — заоправдава ме Джинкс.

— Не съм го разбрал криво — отвърна Мандън. — Той е единственото, което ми е ясно.

Не знаех какво иска да каже с това, а и не ме интересуваше. Какво, по дяволите, му ставаше на този човек? Страх ли го беше да се захване с Уебър?

— За нищо не настоявам — казах. — Но ти само се изненадваш и разправяш каква клечка бил той. Боже мой, толкова по-добре. Чу записа. В ръцете ми е…

— В ръцете ни е — поправи ме Джинкс.

— Много си важен, Маестро. Все твоето аз — заяде ме и Холидей.

— Я стига, много добре знаете кой измисли всичко. Трябваше да ви обяснявам, да ви убеждавам. Да ви го наливам в главите.

— По-спокойно. По-спокойно — намеси се Мандън. — Никой няма нищо против да ти признае заслугата, че си се сетил. Но сега идеята принадлежи на всички ни. На нея, на него, на мен. Не е ли така?

— Да. Разбира се.

— Наистина ли нямаш нищо против, че включвам и себе си?

— Що за въпрос е това? Ами нали точно това те карам да направиш.

— Ами успокой се де. Не се засягай толкова…

Сега няма да се засягам, мина ми през ума, но по-късно, след като се задвижат нещата и науча едно друго, когато ще мога да си избера какъвто искам адвокат, тогава ще започна да се засягам. Сега съм готов да се хвана и за сламка, не мога да си позволя да се засягам, но по-нататък ще стана докачлив, да, проклети измамнико, страхливецо адвокат…

— Да отидем оттатък, да поседнем и да се запознаем — започна той. — Трябва да разбера много неща за вас, преди инспекторът да дойде утре…

Първо дойде Рийс. Носеше същия костюм, същата риза и вратовръзка, същите евтини обувки и бях готов да се обзаложа, че носи и същите чорапи. Единственото по-различно от вчера беше, че сега дъвчеше клечка за зъби. Влезе в стаята и погледна към Холидей, която седеше скромно на кушетката. Помислих си: Какъв смисъл има да се правиш на скромна, дяволите да го вземат, след всичко, което показа вчера на тази свиня? Рийс изчака да затворя вратата и дори да се върна до средата на стаята и едва тогава проговори.

— Шефът ще дойде след минута — съобщи ни той.

— Много добре — рекох. — Искате ли да отидете в банята и да използвате моята макаричка с конци за почистване на зъби?

— Какво?

— Конци за почистване на зъби. Нали знаете, като се опъне конецът… — изиграх пантомимата как употребявам макаричката. — Много добре почиства ония места навътре, които трудно се достигат по друг начин. В банята е. Влезте и я вземете. Това ще ви спести неудобството да употребявате клечка за зъби пред хората.

— А, на мен не ми е неудобно. Ядох шунка за закуска…

— И аз обичам шунка — продължих аз. — По нашия край правят много шунка. Опушена на дървени въглища, с нашенски подправки. Не можеш да намериш такава шунка в никой от магазините тука… Заповядай, седни… — Холидей ми хвърли убийствен поглед и аз й отвърнах със същото. И тази разгонена мръсница ми беше на главата. — Наистина ли не искаш конец за почистване на зъби?

— Благодаря ти, много си услужлив. Откри ли го твоя приятел?

— Открих го.

Той се ухили и се обърна към Холидей, прехвърляйки ловко клечката в другия край на устата си.

— Ами ти как си тази сутрин?

— Добре съм, много добре — отвърна тя и му се усмихна топло.

Той издърпа един стол, завъртя го и седна срещу нея. Повтори:

— Инспекторът ще дойде след минута.

— Не се стеснявай — му рекох. — Чувствай се като у дома си. — Минах зад него и отидох до вратата на спалнята. Отворих я, направих знак на Джинкс да влезе при нас и казах: — Това е Джинкс Рейнър, мистър Рийс.

— Лейтенант Рийс… — поправи ме той.

— Моля да ме извините. Лейтенант Рийс.

Джинкс отиде до него и едва-едва му стисна ръката.

Въпреки бойките приказки, които му бях издумал предварително, беше доста неспокоен. За него това бе съвсем ново преживяване — да се срещне по светски с пазителите на закона, когато над главата му тегне извършено престъпление.

— Хубави неща съм чувал за теб, Джинкс — рече Рийс дружелюбно.

— Наистина ли, сър? — Джинкс все още беше неспокоен.

На вратата се почука, всички се спогледаха, Рийс стана от стола си.

— Аз ще отида — казах. Излязох в коридора и отворих. Беше инспектор Уебър — сюзеренът, набабът, махараджата, императорът, колосът — лично. „Не го подценявай — ме беше предупредил Мандън, — не прави тази грешка“ и, естествено, той беше прав, затова сега го погледнах с жив интерес и с искрена надежда се помъчих да усетя нещо от страхопочитанието, което Мандън изпитваше. Но… страхопочитание нямаше. За мен той беше просто поредното продажно ченге, макар и да беше с чиста риза. Е, добре, Чарли, тичай, за да не изпуснеш авантата. Ела да бръкнеш в кацата с меда. Ела и добре ще се подредиш. Ела и се опитай да вземеш от мен, каквото си наумил, чакам те…