Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Хартфорд вдигна поглед, когато чу вратата да се отваря. Понечи да каже нещо, но видя пистолета в ръката ми и Джинкс зад мен, и устата му се затвори.

— Сложи си ръцете на тила — му казах.

Той се поизправи, както беше седнал, и вдигна ръце на тила си. В този момент се обърна жената, като завъртя цялото си тяло, и видях, че на бюрото й има секретарска телефонна уредба.

— Излез оттам и легни на пода — наредих й аз.

Тя се надигна бавно и застана до бюрото си, а на лицето й се изписа колебание. Не изглеждаше ни най-малко уплашена.

— Лягай — повторих и чух зад себе си звука от отвиване на лепенка. Тя също го чу — по лицето й пробягна двоумение, но аз вдигнах пистолета и тя седна на пода. Извадих две дамски превръзки от джоба си и ги подадох на Джинкс.

— Лягай долу — заповяда й той и я бутна на земята. Прегъна на две превръзките, натъпка ги в устата й и здраво я пристегна с лепенките.

Хартфорд обърна глава, за да го погледа как се справя, а после се изви към мен:

— Много си ми хубавичка, моме.

Наредих му:

— Лягай до нея.

Той стана от стола и легна на пода до жената, а Джинкс се зае да го обработва. След като запуши устата му с превръзки и лепенки, Джинкс го хвана за глезените и ги стегна с лепенки за китките.

— Е, сега ти си ми хубавичък — подиграх му се аз, сложих пистолета в джоба си и обрах всичките банкноти и чекове, които се виждаха наоколо, напъхах ги под ризата си, а монетите дори и не погледнах. После двамата с Джинкс излязохме, свалихме маските и тръгнахме по стълбите. В залата търговията си вървеше както обикновено…

Слязохме долу и напуснахме супермаркета. Взех си сгънатото сако и шапката от фургона на млекаря и щом влязох в зефира, Джинкс отпусна съединителя и колата потегли.

— По дяволите, ти си знаел какво приказваш — рече Джинкс тихо. — Сигурно сме свили едно двайсет бона…

— Едва ли. Но като за начало не е зле.

Бяха шест хиляди сто четиресет и два долара и очите на Мейсън щяха да изхвръкнат.

— Боже господи — възкликна той, — обрали сте зеленчуковата борса!

— Какво ти пука? — го попитах.

— Какво ми пука ли? — Той се обърна към Джинкс с помръкнало лице. — Поне ти не биваше да го правиш, глупак неден.

— Няма какво толкова да викаш — отговори му Джинкс тихо. — Не беше зеленчуковата борса.

Мейсън го изгледа сърдито, все още недоумяващ, после изведнъж се пресегна и взе няколко чека, които бях наредил на купчинка до банкнотите. Разгледа ги — бяха само два-три и устните му затрепериха сърдито.

— „Хартфордс“! „Хартфордс“! — извика той. — Все е същото. Дори по-лошо. На същата улица. Защо не ми казахте къде отивате?

— Много съжалявам, драги. Най-искрено. Твоето безпокойство много ме наскърбява. С удоволствие щях да ти кажа какво съм си наумил, само дето и през ум не ми мина, че това може да ти влиза в работата, дяволите да те вземат.

Тънкият вой на сирена откъм улицата стигна до ушите ни и Мейсън подскочи, сякаш му бяха пъхнали нагорещена медна жица в задника.

— Глупак неден! — повтори той на Джинкс. — Да оберете магазин в нашия район.

Звукът на сирената, който ставаше все по-висок и по-пронизителен, изпълни канцеларията с кратката си заплаха, докато полицейската кола профуча край сервиза. През отворената врата видях Нелс да притичва към улицата.

— Няма защо да се косиш, Мейсън. — Взех една шепа банкноти. — Една четвърт от шест хиляди сто четиресет и два долара е хиляда петстотин трийсет и пет долара. Двеста за пистолетите — стават хиляда седемстотин трийсет и пет. С хилядарката, която ти дължи Холидей, стават точно две хиляди седемстотин трийсет и пет.

— Един момент — обади се Джинкс. — Ами моят дял?

— Ще стигнем и дотам.

— Ще стигнеш, ама много късно…

— Господи! — извика Мейсън. — Трябва ли да стоим тук с всичките тези пари на открито и да спорим? Всеки миг може да нахълта някой. Нека да отидем отзад, където зареждам акумулаторите…

— Стига си се косил — му казах. — Ако влезе някой, толкова по-зле за него…

Очите му пламтяха, а устните му бяха побелели.

— Тогава бързо си ги поделете, пръждосвайте се оттук и повече не искам да ви виждам. Ти си побъркан, дяволите да те вземат, побъркан си и не искам да имам нищо общо с теб. Ако знаех с какво се захващам…

— Мен не ме засяга дали Холидей дължи хиляда долара — прекъсна го Джинкс. — Отдели неговите хиляда седемстотин трийсет и пет, а останалото да си разделим. Излиза четири хиляди четиристотин и седем долара. Взимам две хиляди…