Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Сигурен ли си, че ще можеш да се справиш с него сам? — попита Джинкс.

— Сигурен съм.

Някакъв младеж в сива престилка като на общ работник от магазина излезе от задната врата с голям панер и отиде до фургона.

— Здрасти, Джо… — каза той.

— Здрасти, Малкия…

Малкия се покатери на фургона и започна да пълни панера с пакети масло, сирене, картони яйца, като в същото време приказваше с Джо за някакъв отбор по хокей на лед или нещо такова. Не чувах добре какво си приказват. Скоро напълни панера и се прибра в магазина. Джо го последва, повлякъл касата с бутилки мляко, вързана с въже през дръжката.

— Ясно ли е всичко? — попитах Джинкс.

— Цяла нощ съм го преговарял. Следвам те до супермаркета на Хартфорд. Обръщам колата и я паркирам отвън. Влизам и чакам пред хладилника, докато всичко се изясни.

— Точно така. — Отворих вратата и излязох.

— Стискам ти палци — рече той.

— Остави тая работа за друг път.

Той запали двигателя и излезе на заден ход, за да обърне колата към улицата. Тръгнах нехайно към фургона. Някаква дебела повлекана се показа от задната врата на магазина — ядеше бонбони и мъкнеше натъпкана до скъсване торба с продукти. Когато подмина, скочих във фургона и се свих зад предната седалка. Извадих пистолетите от джобовете на сакото си и ги оставих на пода. После свалих шапката и сакото си, свих ги и ги сложих в ъгъла под седалката. Прибрах единия пистолет в левия си заден джоб, а втория задържах в дясната си ръка и тогава видях, че Джо се появява откъм магазина и влачи празната дървена каса. Дойде до фургона, вдигна касата и я метна над предната седалка, тя прелетя над главата ми и падна в задната част. Джо влезе вътре и тъкмо се канеше да се прехвърли над седалката, когато ме забеляза.

— Ела тук — му казах.

Лицето ми беше на половин метър от неговото. Той се уплаши. Отвори уста — бях сигурен, че ще се развика; силно замахнах с пистолета и ударът на цевта попадна точно над ухото му. Чу се звук като от смачкан пъпеш, бликна кръв. Той политна напред, подхванах го с лявата ръка, прехвърлих го през седалката отзад, за да не се вижда, но преди всичко гледах да не изцапам бялата куртка с кръв и да му я съблека по-бързо. В задната част на тясната камионетка се получи голяма бъркотия. Опитах се да му сваля куртката, а от рафтовете изпопадаха бутилки мляко, пакети масло и сирене, вдигна се такъв шум, че всеки миг очаквах някой да надникне, за да разбере какво става. Най-сетне успях да я съблека, ударих го още веднъж по главата, този път отгоре, и имах всички основания да смятам, че още дълго време няма да помръдне. Преоблякох се в неговата куртка, сложих си неговото кепе, което ме стягаше малко, седнах зад волана на фургона и го подкарах към улицата. С крайчеца на окото си видях, че Джинкс минава зад мен.

На ъгъла завих и подкарах към „Хартфордс“, спрях на самия край на алеята за колите, така че между тротоара и фургона да остане място за Джинкс да паркира и зефирът в никакъв случай да не се окаже заклещен от други коли, когато дойде време да изчезваме. Изключих двигателя и останах да наблюдавам Джинкс, който зави към мен и на заден ход вкара колата на мястото, което му бях оставил. После излезе и отиде до служебния вход на супермаркета. Промъкнах се в задната част на фургона и започнах да пълня дървената каса с бутилки мляко. Кръвта на Джо течеше като от заклан шопар. Да не повярваш, че един старец има толкова кръв. Стичаше се по малко улейче в средата на металния под, та взех едно стограмово пакетче масло, за да й препреча пътя. Прехвърлих се над тялото на Джо, после прескочих седалката и влязох в магазина, повлякъл касата след себе си. Никой не ми обърна внимание. Отворих вратата на хладилника и занареждах вътре бутилките, а Джинкс дойде при мен и отвори другата врата, като че ли беше купувач.

— Отпред всичко е наред — каза той.

— Давай тогава.

Затворих вратата на хладилника, избутах празната каса настрани, към рафтовете с тестени закуски, и тръгнах нагоре по стълбата към канцеларията. Хвърлих поглед наляво. В залата имаше десетина клиенти — отвисоко магазинът изглеждаше като цветно рекламно изображение на стандартния американски супермаркет. Най-горе стълбището образуваше тясна площадка, там направих знак на Джинкс, наведохме се и надянахме маските. После отворих вратата на канцеларията, извадих пистолета и влязох вътре. Хартфорд седеше зад бюрото до вратата и редеше купчинки от чекове, монети и банкноти, а зад съседното бюро седеше жена с гръб към мен.