Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Къде е вашата стая? — попита мисис Марсдън, изправи се и вдигна книгата.

— Ето там — посочи Долан. — Моята стая е там.

Мисис Марсдън тръгна нататък.

— Ще я върна обратно със собствените си ръце. Опасно е да се оставят така подобни книги.

— Извинявайте, но трябва да изляза веднага, мисис Марсдън. — Долан я последва в стаята си. — Вече съм закъснял за репетиция. — Той посегна към ключа за осветлението.

— Недей да палиш — прошепна мисис Марсдън и Долан почувства топлия й дъх в ухото си. — Недей…

„Дяволите да ме вземат“ — каза си Долан.

Вече минаваше осем, когато смогна да се добере до театъра и по централната пътека се запъти към сцената.

— Стоп! Изчакайте малко! — извика Майора към актьорите на сцената, прекъсна репетицията, обърна се гневно към Долан и изрева:

— Докога ще я караш по този начин?

— Съжалявам, Майоре, не успях да дойда по-рано — заизвинява се Долан.

— Да не мислиш, че ще правиш каквото си искаш в този театър?… Така ли мислиш? Отговори.

— Казах ти, че съжалявам — повтори нервно Долан с ясното съзнание, че целият състав го наблюдава от сцената.

— Това да ти е за последен път! — Майора се обърна към Дейвид и други двама от техническите лица, които седяха с него в залата: — Направо ми се иска да не бяхме обявявали тази постановка. Ако не го бяхме направили, щях да се откажа от нея. Извини се на целия състав, Долан.

— Но, Майоре…

— Изобщо не се съобразяваш с другите, държиш се грубо, неучтиво и арогантно, като че ли ти си продуцент, сценарист, режисьор и звезда на всяка постановка. Казвал съм ти го и друг път, че никой в този театър не е по-важен от останалите.

— Не съм го направил нарочно, Майоре — каза Долан сдържано. — Съжалявам, че непрекъснато идвам със закъснение. Изглежда, не съм способен да го избегна.

— Извини се!

— … Извинявайте — обърна се най-сетне Долан и към актьорите на сцената. — Това повече няма да се повтори. Сега доволен ли си? — попита той Майора.

— Да. Тимоти беше поел твоите реплики. Достатъчно, Тимоти. Слез от сцената. Долан ще продължи.

— Стой си на мястото, Тимоти — обади се Долан. — Прекалено дълго си бил дубльор. Аз напускам — заяви той на Майора, мина по цялата дължина на пътеката, прекоси фоайето и потъна в нощта.

— Долан! Долан! — Майора започна да го вика от площадката на стълбището и бързо слезе до колата, паркирана до тротоара. — Чакай малко…

— Няма нищо, Майоре. — Долан изключи двигателя. — Няма да се гледаме накриво…

— Но премиерата е следващата седмица…

— Възложи ролята на Тимоти. Години наред се скъсва от старание. Дай му шанс.

— Долан, не можеш да ме оставиш в такова положение…

— Ще изпаднеш в още по-лошо положение, ако остана. Нямаш полза от мен, Майоре… така е по-добре. И без това, след като започнахме репетициите, настъпиха големи промени в живота ми и няма да имам време за размотаване в театъра.

— Преди малко не исках да те злепоставя…

— Да не изпадаме и двамата в смешно положение, Майоре — каза тихо Долан. — И без друго щях да напусна. Сигурно наистина съм се държал невъзпитано. Просто никога не съм се замислял над тази страна.

— Но… ти имаш голяма нужда от театъра. Имаш нужда от това, което той може да ти даде. Моля те… заради мен, а? — Майора се наведе и провря глава в колата.

— Внимавай, Майоре, тръгвам — прозвуча дрезгаво гласът на Долан, той завъртя ключа и запали. — Ако не си тръгна сега, никога няма да го направя — добави той, отпусна съединителя и потегли.

Първият брой на „Космополит“ беше разнесен по вестникарските будки следващата сряда следобед и когато в четвъртък сутринта Долан заизкачва стълбите към редакцията си, срещна Еди Бишъп да слиза надолу.

— Виж го ти негодника — весело го закачи Бишъп и му подаде ръка. — Успя значи!

— Видя ли го? — попита Долан, докато се ръкуваха.

— Аз ли да не съм го видял? Всички, които работят във вестника, вече са го видели.

— Хайде, идвай с мен — поведе го Долан към редакцията. — Майра, ето го и нашия опасен комунист. Списанието нямаше да излезе, ако Майра не ми беше помагала.

— Привет, Ед — поздрави Майра, а после се обърна към Долан: — Обадиха се няколко души. На бюрото съм ти оставила списък.

— Рано-рано обиколих будките за вестници, за да проверя как се продава. Затова закъснях.

— Какво е положението? — попита Бишъп и седна.

— Добро. Макар че не разбирам много от тези работи. Струва ми се, че се продава добре. Кажи ми, Ед, само че откровено, как го преценяваш?