Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Това, от което всъщност се страхуваш, е да не разкрия какво представлявате. Не само ти, но и другите три вестника.

— Ще ти почерня живота, ако не престанеш. Предупреждавам те.

— Ами че това е само началото, уверявам ви. Веднъж потръгне ли, само стойте да видите какво ще стане. — Долан извади от вътрешния си джоб лист хартия. — Това са бележките ми от изминалите няколко дни за материалите, които предстои да напиша — материали, които вестниците трябваше да поместят преди месеци. — Той започна да чете по списъка: — Доктор Карлайл. Познаваш го, изтъкнат майстор на абортите, който е уморил вече две момичета, но все още му се позволява да се вихри на едро, защото брат му върти на пръста си Колтънската община. Карсън. Инспекторът по транспорта, който получава комисиона за всеки камион, закупен от общината. Рикарчели. Човекът, който държи игрален дом в най-големия хотел в града. Нестър. Полицейският комисар, който допреди шест години работеше по чуждите ферми, а сега кара не каква да е кола, а „Дойзенбърг“. Ето ти най-обща представа за това, което се вижда на повърхността. Един господ знае на какво ще попадна, като задълбая.

— Дотук няма нищо ново — отбеляза Томас. — Всеки град в страната трябва да се примирява с подобни неща. Това е част от общоприетата система. Трябва да си абсолютно побъркан, за да решиш да се ровиш в тях.

— Да се ровя ли? Аз се каня да ги разпердушиня. Ще дам възможност на уважаемото предварително жури 28 28 При правораздаването в САЩ съществува предварително жури от съдебни заседатели, което може да бъде до 23 души. То определя дали даден случай трябва да се предаде на съда. — Б.пр. да свърши малко работа.

— Ще стигнеш до самоубийство, друго няма да направиш. Продължавай, щом като искаш, но запомни едно: не пускай повече злостни статии срещу „Таймс Газет“, защото лично аз ще се разправям с теб. — Томас излезе. Токовете на обувките му изтрополиха силно по пода.

— Ей, че общителен човек — отбеляза Майра и спря да пише. — Надявам се, че не е успял да те стресне.

— Уплашен съм до смърт — ухили се Долан.

— Видя ли списъка на хората, които те търсиха? Обаждали се за нещо важно — така твърдяха две от жените: мис Коглин и мисис Марсдън. Обади се и някой си мистър Куксън. Каза, че било спешно…

— Това е Майора. Режисьорът на театъра.

Телефонът иззвъня.

— Ало… — вдигна слушалката Майра. — Да, номерът ни е Бийчуд 4556… От Чикаго ли? Кой се обажда?… Добре, свържете ни…

— Кой е? — попита Долан намръщено, докато поемаше слушалката.

— Имал нещо общо с бейзбола. Ако съм чула добре, името му е Ландис.

Днес шестима от най-добрите състезатели в отбора по бейзбол на Колтън бяха изключени от всички форми на организиран бейзбол от председателя на Дисциплинарната комисия Кенесо Маунтин Ландис за това, че са приели подкуп и са изгубили срещата с Бентаун от шампионата за 1936 година. Комисията отдели пет дни за разглеждане на случая. Имената на състезателите са следните: Фриц Докстетър — подавач, Харолд Мълок — на втора база, Джо Трент — на външното поле, водещ батсман на лигата, Раул Дедрик — на външното поле, Мърсър Касъл — на първа база, и Адриан Потс — кечър.

Стана известно, че двама от играчите са направили пълни признания пред председателя Ландис, но не са разкрили източника на подкупа. Никой от тях не пожела да направи изявление пред „Ивнинг Куриър“. Вниманието на обществеността бе привлечено към този скандал най-напред от седмичното списание „Космополит“, което съществува едва от един месец и се издава от Майкъл Долан, доскоро редактор на спортната страница на един провинциален вестник…

— Трябва да призная, че Преснел се отнесе честно към нас — каза Долан и сгъна вестника. — На първа страница и са отделили доста място.

— Та това е сензация — заяви Майра. — Всички вестници в страната пишат за нея.

— Нямаш представа колко съм доволен, че ги изхвърлиха — продължи Долап. — Мошеници. Виж, Ландис ми харесва. При него няма бюрократични хватки. Държи всичко да е начисто в бейзбола. Жалко, че сред политиците не може да се намери някой Ландис. На тях пък колко им трябва такъв човек! Ако изникне един Ландис в политиката, за страната ще има по-голяма полза, отколкото от шест върховни съдилища.

— По дяволите! — възкликна изведнъж Ед Бишъп. — Чуй редакционна статия на „Таймс Газет“: „“Таймс Газет" споделя чувствата на всички любители на честния спорт с пожеланието шестимата непочтени играчи от колтънския отбор по бейзбол да потънат скоропостижно в забвение…".