Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Утре ще ти помогна да си избереш тоалет. Нещо по̀ фантазе. След като ще ставаме habitués 15 15 Постоянни посетители (фр.). — Б.пр. на „Цветната зала“, налага се да си купиш нещо по̀ фантазе. Коя от тези рокли ще облечеш тази вечер?

— Ей тази. — Тя влезе цялата в гардероба и ми показа една рокля на цветя. — Подходяща ли е?

— Заслужаваш нещо по-хубаво. Но утре по това време гардеробът ти ще се напълни.

Някой почука на външната врата. Предположих:

— Джинкс. Как няма да се върне…

— Ще се отървем от него. Не се ядосвай. Не започвай кавга.

— Кавга… тази вечер? Тази вечер, когато за пръв път съм напълно, всецяло свободен?

Пак се почука и аз минах през всекидневната, за да отворя. Не беше Джинкс. Беше Мандън.

— Влизай, влизай. Тъкмо щяхме да отворим бутилка.

Той влезе и аз затворих вратата.

— Защо не вдигаш телефона?

— Какъв телефон? Телефонът не е звънял.

— Не ми ги разправяй такива. Звънял е. Какво толкова правехте, че не го чувахте?

Онези камбани…

— Стига си се заяждал.

— Вземи си сакото. Искам да поговоря с теб…

— Говорете тука — обади се Холидей.

Мандън се обърна. Тя тъкмо влизаше откъм спалнята.

— Ти не се бъркай — каза й той. — Тази работа не те засяга.

— Щом засяга него, засяга и мен.

— Изчезвай. Донеси му сакото.

Тя скръсти ръце и очите й засвяткаха.

— Виж се каква си скарида, мошеник такъв, да не си посмял да ми говориш така.

Намесих се:

— Успокой се. За бога, недейте да проваляте тази вечер. Точно тази вечер…

— Прави каквото ти казах. Донеси му сакото — повтори й той. В гласа му имаше напрежение, изразът на лицето му беше мрачен и тревожен. — Нямаме много време — обърна се той към мен. — Предупреждавам те, че нямаме много време.

— Какво се е случило?

— Много работи.

Той имаше здрави нерви, почти беше лишен от въображение и не се тревожеше за дреболии, но сега беше разтревожен. Изведнъж неговото безпокойство обезпокои и мен. Сигурно имаше връзка или с обира, или с Роумър, или с Уебър. Бяхме направили фал.

Влязох бързо в спалнята и грабнах сакото си.

— Ще се върна след малко — казах на Холидей.

Мандън отвори вратата и двамата тръгнахме да излизаме заедно, но изведнъж Холидей го сграбчи и го задържа с думите:

— Аз също идвам. Омръзна ми да вършите всичко зад гърба ми…

Мандън се освободи раздразнено от нея, блъсна я и тя падна назад, при което цялата й уста се раздвижи — явно събираше слюнка, за да го заплюе.

Хвърлих се между двамата.

— Направи го и ще ти счупя врата, само го направи, за да имам повод да счупя проклетия ти врат. Няма да ти позволя да плюеш така. — Тя затвори уста, но ме прониза с убийствен поглед. — Оставаш тук. Ще се върна след няколко минути.

Излязох след Мандън и едва не подтичвах, за да го настигна. Вратата на апартамента се затръшна. Целият етаж се разтърси.

Мандън прекоси фоайето и излезе пред колата си. Отвори рязко вратата и ми каза:

— Качвай се.

Качих се. Вмъкна се и той, след което затвори вратата. Хайнес погледна назад през рамо.

— Карай до някоя бензиностанция — нареди му Мандън и после се обърна към мен: — Ама че мръсница. Трябва да се отървеш от нея. В най-скоро време ще ми дойде до гуша.

Колата тръгна.

— Не й обръщай внимание. Ти защо си се разтревожил? Какво е станало?

Той се сви в единия ъгъл на седалката, вдигна нагоре глава, за да ме вижда, и сви дебелите си вежди.

— Значи ти беше големият умник. Ти си членувал във „Фи Бета Капа“. Ти си многознайкото…

— Какво има? Какво се е случило?

— Ще ти кажа какво се случи. Куклата дойде при мен.

— Кукла ли? Каква кукла?

— Маргарет Добсън.

— Маргарет Добсън? Това ли е всичко?

— А малко ли е?

— Искаш да кажеш, че вдигна всичкия този шум само защото Маргарет Добсън е идвала при теб, така ли? Боже мой! Помислих си, че става въпрос за обира. Помислих си, че някъде сме направили фал. Предизвикваш кавга между мен и Холидей само защото тази мадама е идвала да те търси? Е, ще трябва да си променя мнението за теб.

— Тя търсеше теб.

— Ами нека ме търси. Пред нея съм чист. Не съм взел парите. Всичко беше напълно културно. Никакви обиди, никакви съжаления…

— Всичко с било напълно културно. Но и за двама ни щеше да се окаже къде по-добре, ако не е било така. Къде по-добре щеше да бъде, ако беше взел парите, както те карах аз. Но не. Ти умееш да разсъждаваш. Ти знаеш повече от всички. Нека да не се занимаваме с тази работа. Не искаш копоите му да тръгнат след тебе. Всичко да е тихо и мирно. Всичко стана мирно и тихо, вярно. Но сега се случи точно това, което искаше да избегнеш, като не вземеш парите, сега се случи и самият ти го предизвика. Копоите сега преследват и двама ни.