Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Двамата се обърнаха да потърсят приятеля си. Хари стоеше сам, далече от безумната тълпа.

Когато с Артър се оженихме, събитието не можеше да се опише като „три дни яли, пили и се веселили“, но пък нито Танкок, нито Клифтън не се бяха родили със сребърни лъжички в устата. Най-големият разход се оказа хорът — цяла крона, заслужена до последното пени. Винаги съм искала да участвам в хора на мис Мънди и макар тя да твърдеше, че гласът ми е доста добър, не бях приета, тъй като не мога да чета и да пиша.

Приемът, ако може да се нарече така, се състоя в къщата с тераса на Стил Хаус Лейн, принадлежаща на родителите на Артър — бъчонка бира, сандвичи с фъстъчено масло и десетина парчета свински пай. Брат ми Стан дори донесе от собствената си риба и чипс. И на всичко отгоре трябваше да тръгнем рано, за да хванем последния автобус до Уестън сюпър Меър за медения ни месец. Артър запази стая в крайбрежната странноприемница в петък вечерта и тъй като през по-голямата част от уикенда валеше, почти не излизахме от нея.

Беше странно, че второто ми сексуално изживяване също беше в Уестън сюпър Меър. Смаях се, когато видях за първи път Артър гол. През корема му минаваше дълбок грубо зашит червен белег. Проклети германци. Той така и не ми беше казал, че е ранен през войната.

Не се изненадах, че Артър се възбуди веднага щом свалих комбинезона си, но трябва да призная, че очаквах поне да си свали обувките, преди да се любим.

Напуснахме странноприемницата в неделя следобед и хванахме последния автобус обратно до Бристол, тъй като Артър трябваше да се яви на доковете в шест сутринта на следващия ден.

След сватбата Артър се премести в нашата къща — само докато успеем да си позволим собствен дом, каза на баща ми, което обикновено означаваше, докато родителите ми не завършат земните си дни. Така или иначе, и двете семейства живееха на Стил Хаус Лейн, откакто се помнеха.

Артър беше страшно доволен, когато му казах, че семейството ни ще се увеличи, защото искаше най-малко шест деца. Моите тревоги бяха дали първото ще е негово, но тъй като само двамата с майка ми знаехме истината, нямаше причина Артър да заподозре нещо.

Осем месеца по-късно родих момче и слава богу, нямаше нищо, което да подскаже, че не е на Артър. Кръстихме го Харолд, което зарадва баща ми — така името му щеше да оцелее още едно поколение.

Оттогава приех, че ще си стоя у дома като мама и баба и всяка година ще раждам. В края на краищата Артър идваше от семейство с осем деца, а аз бях четвъртото от общо пет. Хари обаче се оказа единственото ми дете.

Артър обикновено се връщаше направо у дома след работа, за да прекара повече време с бебето, преди да го сложа да легне. Когато онази петъчна вечер не се появи, си помислих, че е отишъл в кръчмата с брат ми. Но когато Стан цъфна малко след полунощ кьоркютук пиян — размахваше пачка банкноти от по пет лири, Артър пак го нямаше. Стан дори ми даде една петарка, което ме накара да се запитам дали не е обрал някоя банка. Когато го попитах къде е Артър, не каза нищо.

Онази нощ не си легнах, а останах да седя на долното стъпало пред входа и да чакам съпруга си. Артър никога не бе отсъствал цяла нощ, откакто се ожени за мен.

Макар да бе изтрезнял, когато слезе в кухнята на сутринта, на закуска Стан не каза нито дума. Когато го попитах отново къде е Артър, той каза, че не го бил виждал, откакто свършили работа предишната вечер. Не е трудно да се познае кога Стан лъже, защото тогава не те гледа в очите. Канех се да го притисна още, когато някой силно затропа на външната врата. Първата ми мисъл бе, че е Артър, така че се втурнах да го посрещна.

Отворих и двама полицаи нахълтаха в къщата, изтичаха в кухнята, сграбчиха Стан, закопчаха го и му казаха, че е арестуван за кражба с взлом. Разбрах откъде се е появила пачката банкноти.

— Нищо не съм крал — запротестира Стан. — Мистър Барингтън ми даде парите.

— Така ще да е било, Танкок — каза първото ченге.

— Но това е самата истина, полицай, кълна се в Бог — твърдеше той, докато го мъкнеха към дранголника.

Този път знаех, че Стан не лъже.

Оставих Хари на мама и тичах чак до пристанището с надеждата да открия, че Артър се е явил за сутрешната смяна и ще ми каже защо арестуваха Стан. Опитвах се да не мисля за вероятността Артър също да е прибран.

Човекът на портала ми каза, че цялата сутрин не е виждал Артър. Провери разписанието и се обърка, защото Артър не се бе отписал вчера вечерта. Единственото, което можеше да ми каже, бе: „Не обвинявайте мен. Снощи не бях на смяна“.