Джеффри Арчер - Времето ще покаже

По време на двайсетминутната почивка Хари, Джайлс и Дийкинс бавно обикаляха игрището за крикет, на което Джайлс бе отбелязал сто точки само преди седмица.

— Amo, amas, amat — каза Дийкинс, докато преговаряше с тях спрежението на глагола „обичам“, без нито веднъж да направи справка с учебника по граматика на Кенеди.

— Amamus, amatis, amant — продължи Хари, докато тръгваха към изпитната зала.

Когато час по-късно предаде работата си, Хари бе сигурен, че е изкарал повече от необходимите 60 процента; дори Джайлс изглеждаше доволен от себе си. Докато вървяха към мензата, Хари прегърна Дийкинс през рамото и каза:

— Благодаря, друже.

След като прочете въпросите по география, Хари мислено благодари на тайното си оръжие. Стария Джак му беше дал толкова много знания през годините, без изобщо да го кара да се чувства като на урок.

Така и не докосна обяда си. Джайлс успя да изяде половината свински пай, а Дийкинс лапаше преспокойно.

Първият предмет след обедната почивка беше история и не представляваше никакъв проблем. Хенри VIII, Елизабет, Рали, Дрейк, Наполеон, Нелсън и Уелингтън маршируваха отново по бойните полета под командата на Хари.

Изпитът по математика се оказа много по-лесен от очакваното и дори Джайлс си помисли, че може да е направил още сто точки.

По време на последната почивка Хари се върна в кабинета и прегледа есето, което бе писал за „Дейвид Копърфийлд“. Беше сигурен, че ще се представи добре по любимия си предмет. Върна се бавно в изпитната зала, като си повтаряше отново и отново любимия съвет на мистър Холкомби: „Съсредоточи се“.

Погледна последния въпросник и установи, че тази година той е посветен на Томас Харди и Луис Карол. Беше чел „Кметът на Кастърбридж“ и „Алиса в страната на чудесата“, но Лудия шапкар, Майкъл Хенчард и Чеширския котак не му бяха така познати като Пеготи, д-р Чилип и Баркис. Писалката му скърцаше бавно по листа и когато часовникът отмери края на часа, не беше сигурен, че е написал достатъчно. Излезе от залата под лъчите на следобедното слънце малко потиснат, макар че от физиономиите на съперниците му беше ясно, че никой не е сметнал изпита за лесен. Това го накара да се запита дали все пак все още няма някакъв шанс.

Последва онова, което мистър Холкомби често описваше като най-лошата част от всеки изпит — дните на безкрайно чакане преди официалното изнасяне на резултатите, време, през което момчетата често вършеха неща, за които по-късно можеше да съжаляват, сякаш искаха да бъдат изключени, вместо да научат съдбата си. Едно момче бе хванато да пие сайдер зад навеса за велосипеди, друго бе спипано да пуши в тоалетната, а трето беше видяно да се измъква и да отива на кино след часа за лягане.

На следващата събота Джайлс отиде на лов за патици — първия му за сезона. Дийкинс се върна в библиотеката, а Хари предприе дълга разходка, като отново и отново прехвърляше въпросите през ума си. Това не подобри настроението му.

В неделя следобед Джайлс отбеляза гол от далечна стрелба; в понеделник Дийкинс с неохота предаде отговорностите си на новото момче в библиотеката, а във вторник Хари прочете „Далече от безумната тълпа“ и изруга на глас. В сряда вечерта Джайлс и Хари останаха да си говорят до малките часове, а Дийкинс спа непробудно.

В четвъртък сутринта, много преди часовникът на кулата да удари десет, четирийсет момчета вече бяха излезли на двора с ръце в джобовете и чакаха с наведени глави появата на директора. Макар всички да знаеха, че д-р Оукшот ще дойде точно на минутата, в десет без пет повечето вече се взираха към вратата на дома му и чакаха тя да се отвори. Останалите гледаха нагоре към часовника с надеждата, че ще накарат стрелката да се задвижи малко по-бързо.

При първия звън преподобният Самюъл Оукшот отвори вратата и излезе. Носеше в едната си ръка лист, а в другата четири кабарчета. Не беше от хората, които оставят нещата на случайността. Мина по пътеката, отвори вратичката на оградата и излезе в двора, без да обръща внимание на ставащото около него. Момчетата побързаха да му направят път — всъщност направиха истински шпалир. Когато часовникът удари за последен път, Оукшот спря пред дъската за обяви, забоде резултатите от изпита с кабарчетата и се прибра, без да каже нито дума.

Четирийсет момчета се втурнаха напред и се струпаха около дъската. Никой не се изненада, че Дийкинс е на първо място с 92 процента и че е спечелил стипендията „Пелокин“ на Бристолската гимназия. Джайлс подскочи във въздуха, без да се опитва да скрие облекчението си, когато видя, че е изкарал 64 процента.