Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Чувстваш ли се готов да се изправиш пред изпитващите, момчето ми? — попита Стария Джак.

— Едва ли бих могъл да съм по-готов — отвърна Хари. — Между другото, послушах съвета ви и прегледах изпитните въпроси за последните десет години. Прав сте, наистина има общ модел. Някои въпроси се появяват на равни интервали.

— Добре. А с латинския как си? Не можем да си позволим провал по този предмет, колкото и добре да се представим на останалите.

Хари се усмихна, че Стария Джак говори в множествено число.

— Благодарение на Дийкинс постигнах шейсет и девет процента на упражнението вчера, макар да пуснах Ханибал да прекосява Андите.

— Какво пък, само някакви си десет хиляди километра разлика — изкиска се Стария Джак. — Та какъв според теб ще е най-сериозният ти проблем?

— Четирийсетте момчета от „Сейнт Бийд“, които също ще се явят на изпита, без да споменавам останалите двеста и петдесет от другите училища.

— Забрави за тях — каза Стария Джак. — Ако направиш онова, на което си способен, те няма да са проблем.

Хари не отговори.

— А как е гласът ти? — попита Стария Джак, който сменяше темата всеки път, когато Хари се умълчаваше.

— Нищо ново — отвърна Хари. — Може да минат седмици, преди да разбера дали съм тенор, баритон или бас, а дори и тогава няма гаранция, че ще съм много добър. Едно обаче е сигурно — Бристолската гимназия няма да ми предложи хористка стипендия, докато приличам на кон със счупен крак.

— Я зарежи тия мисли — посъветва го Стария Джак. — Положението не е чак толкова лошо.

— По-лошо е — каза Хари. — Ако бях кон, щяха да ме застрелят и да ме отърват от мъките.

Стария Джак се разсмя, после попита, макар да знаеше отговора:

— И кога са изпитите?

— По̀ следващия четвъртък. Започваме с обща култура в девет и имаме пет други предмета през деня. Последен е английският в четири.

— Добре е, че ще приключиш с любимия си предмет — отбеляза Джак.

— Да се надяваме — отвърна Хари. — Само се моля да има въпрос за Дикенс, защото не се е падал през последните три години. Точно затова чета книгите му след часа за лягане.

— В мемоарите си Уелингтън пише, че най-лошият момент във всяка кампания е когато чакаш слънцето да изгрее в деня на битката — каза Стария Джак.

— Съгласен съм с Железния херцог, което означава, че няма да ми се съберат много часове сън през следващите две седмици.

— Още една причина да не ми идваш на гости следващата събота, Хари. Трябва да използваш времето си по-пълноценно. Пък и доколкото си спомням, тогава е рожденият ти ден.

— Това пък откъде го знаете?

— Признавам, че не съм го прочел на светските страници на „Таймс“. Но тъй като беше по същото време и миналата година, реших да рискувам и ти купих един малък подарък.

Извади нещо, увито в стар вестник, и му го подаде.

— Благодаря, сър — каза Хари, докато развързваше връвта.

Махна вестника, отвори малката тъмносиня кутия и зяпна невярващо мъжкия ръчен часовник „Ингерсол“, който беше гледал толкова пъти на витрината на магазина на мистър Дийкинс.

— Благодаря — повтори Хари, докато си го слагаше на китката. Не можеше да откъсне поглед от него и се питаше как ли Стария Джак е могъл да си позволи да похарчи цели шест шилинга.

В утрото на изпита Хари беше буден много преди слънцето да изгрее. Пропусна закуската, за да преговори въпросите по обща култура, изброи столиците на страните от Германия до Бразилия, датите на премиерите от Уолпол до Лойд Джордж и на монарсите от крал Алфред до Джордж V. Час по-късно се чувстваше готов за изпита.

Отново беше на първия ред, между Барингтън и Дийкинс. Дали нямаше да е за последен път? Когато часовникът на кулата удари десет, между редиците тръгнаха учители — раздаваха въпросниците на четирийсетте изнервени момчета. Добре де, на трийсет и деветте изнервени момчета и на Дийкинс.

Бавно прочете въпросите. Когато стигна до стотния, си позволи да се усмихне. Взе перодръжката, топна перото в мастилницата и започна да пише. След четирийсет минути отново беше на стотния въпрос. Погледна часовника — имаше десет минути да провери отговорите си. Спря за момент на въпрос 34 и се замисли за отговора си. Кой Кромуел беше изпратен в Тауър за държавна измяна — Оливър или Томас? Спомни си съдбата на кардинал Уолсли и избра мъжа, който беше заел мястото му като лорд канцлер.

Когато часовникът започна да бие отново, бе стигнал въпрос 92. Бързо прегледа последните си осем отговора, преди да му вземат листа. Мастилото още изсъхваше по последния му отговор — Чарлз Линдбърг 6 6 Американски пилот, пръв прелетял без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж през 1927 г. — Б.пр. .