Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Изглеждате великолепно, млада госпожице.

— Благодаря, дядо — отвърна тя и го целуна по бузата.

Погледна през задния прозорец и видя майка си да се качва във втори ролс-ройс. Минута по-късно двете коли се включиха в следобедния трафик и поеха бавно към университетската църква „Сейнт Мери“.

— Татко в църквата ли е? — попита Ема, като се мъчеше да скрие безпокойството си.

— Беше сред първите пристигнали — отвърна дядо й. — Мисля, че съжалява, че ми отстъпи привилегията да те дам на младоженеца.

— А Хари?

— Никога не съм го виждал толкова нервен. Джайлс обаче държи всичко под контрол, което май му се случва за първи път. Знам, че цял месец се е готвил за речта си като кум.

— И двамата сме късметлии, че имаме един и същи най-добър приятел — каза Ема. — Знаеш ли, дядо, веднъж четох, че всяка булка се колебае сутринта преди сватбата.

— Това е съвсем естествено, миличка.

— Аз обаче нито за миг не съм се колебала за Хари — каза Ема, докато спираха пред университетската църква. — Зная, че ще изживеем живота си заедно.

Изчака дядо си да слезе от колата, преди да събере полите си и да застане до него на тротоара.

Майка й се завтече да провери тоалета й за последен път, преди да й позволи да влезе в църквата. Елизабет й подаде малък букет бледорозови рози, докато двете шаферки — Грейс и приятелката й от училище Джесика — заставаха зад нея.

— Ти си следващата, Грейс — каза майка й и се наведе да оправи роклята на момичето.

— Само това не — отвърна Грейс достатъчно високо, за да я чуят всички.

Елизабет отстъпи назад и кимна. Двамата епитропи отвориха тежката врата, с което дадоха знак на органиста да засвири „Сватбения марш“ на Менделсон и на събралите се да станат и да посрещнат булката.

Щом пристъпи в църквата, Ема се изненада колко много хора са дошли в Оксфорд да споделят щастието й. Бавно мина по пътеката, водена от дядо си, и всички й се усмихваха, докато вървеше към олтара.

Забеляза мистър Фробишър до мистър Холкомби отдясно на пътеката. Мис Тили, която носеше доста дръзка шапка, беше дошла чак от Корнуол, а д-р Паджет й се усмихна най-топло. Но нищо не можеше да се сравнява със собствената й усмивка, когато видя капитан Тарант — стоеше с наведена глава и изглеждаше малко нелепо с костюм. Хари сигурно беше много доволен, че старият му приятел все пак е решил да дойде. На предния ред беше мисис Клифтън, която явно бе отделила доста време на избирането на тоалета си, тъй като изглеждаше невероятно модно и елегантно. Ема й се усмихна, но за нейна изненада и разочарование бъдещата й свекърва не вдигна глава да я погледне, докато минаваше покрай нея.

И тогава видя Хари, застанал на стъпалата на олтара до брат й — чакаха нея, булката.

Продължи по пътеката, хванала под ръка дядо си — другият й дядо стоеше изпънат на първата редица до баща й, който изглеждаше угрижен. Може би наистина съжаляваше за решението си да не я даде на младоженеца.

Сър Уолтър отстъпи настрани, докато Ема изкачваше четирите стъпала, за да застане до бъдещия си съпруг. Тя се наведе към Хари и прошепна:

— Промених решението си.

Той се опита да не се ухили, докато чакаше продължението.

— В края на краищата стипендиантите в този университет не бива да се женят за по-нископоставени.

— Толкова се гордея с теб, скъпа — отвърна той. — Моите поздравления.

Джайлс се поклони дълбоко в знак на искрено уважение, а публиката зашепна, когато новината се разпространи между редиците.

Музиката спря и капеланът на колежа вдигна ръце.

— Почитаеми гости, събрали сме се тук пред лицето Божие и пред лицето на събралото се множество да съединим този мъж и тази жена в свещен брак…

Ема изведнъж ужасно се притесни. Беше научила наизуст всички отговори, но в момента не можеше да се сети нито един от тях.

— Първо той бил предопределен за раждане на деца…

Ема се опита да се съсредоточи върху думите на капелана, но с нетърпение очакваше да избяга и да остане сама с Хари. Може би трябваше да заминат още снощи и да се оженят по шотландския ритуал, без формалности — много по-лесно и по-близо до замъка Мългелри, както беше казала на Хари.

— … и тези двама души са се явили да се съединят в този свещен брак. Прочее, ако някой може да посочи основателна причина те да не могат да се съчетаят законно, нека говори сега или да замълчи завинаги…

Капеланът направи кратка пауза, преди да произнесе думите „изисквам и ви задължавам“ — и тогава нечий глас ясно изрече: