Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Но ти страдаш, нали, момчето ми?

— Да, сър — отвърна без колебание Хари. — Защо е важно това?

— Защото аз също не различавам цветовете — отвърна сър Уолтър. — Същото се отнася за сина ми и внук ми. Това е наследствена черта, тормозеща рода ни от няколко поколения.

Хари прегърна Ема.

— Кълна ти се, мила, не знаех абсолютно нищо.

— Разбира се, че не си знаел — за първи път се обади Елизабет Барингтън. — Единственият, който е знаел, е съпругът ми, който не е имал смелостта да излезе и да го признае. Ако го беше направил, това никога нямаше да се случи. Татко — каза тя, обръщайки се към лорд Харви, — мога ли да те помоля да обясниш на гостите ни причината, поради която церемонията няма да се състои?

— Остави го на мен, момичето ми — отвърна лорд Харви и я докосна нежно по ръката. — Но какво ще правиш сега?

— Ще отведа дъщеря си колкото се може по-далеч оттук.

— Никъде няма да ходя без Хари — възрази Ема.

— Боя се, че баща ти не ни е оставил избор — каза Елизабет и я хвана нежно за ръката.

Ема обаче остана вкопчена в Хари, докато той не прошепна:

— Боя се, че майка ти е права, мила. Баща ти обаче никога няма да ми попречи за едно — да продължа да те обичам. И ще докажа, че той не е мой баща, ако ще да ми отнеме цял живот.

— Може би ще предпочетете да излезете през задния вход, мисис Барингтън — предложи капеланът.

Ема с неохота пусна Хари и се остави майка й да я отведе.

Капеланът ги поведе по тесен коридор до една врата и като че ли се изненада, когато тя се оказа отключена.

— Бог да ви пази, деца мои — каза той, преди да се раздели с тях.

Елизабет тръгна с дъщеря си към чакащите ги автомобили. Не обърна внимание на онези от гостите, които бяха излезли за глътка чист въздух или да изпушат цигара и сега не криеха любопитството си, докато гледаха двете жени да се качват в лимузината.

— Върнете ни в хотела — каза Елизабет на шофьора.

Никой не каза дума, докато не стигнаха до стаята.

Ема се хвърли на леглото и зарида, а Елизабет започна да я гали по косата, както когато беше малка.

— Какво ще правя сега? — изплака Ема. — Не мога ей така да престана да обичам Хари.

— Сигурна съм, че никога няма да престанеш да го обичаш — каза майка й. — Но съдбата е решила, че не можете да сте заедно, докато не се докаже кой е бащата на Хари.

Продължи да гали косата на дъщеря си и дори си помисли, че е заспала, но Ема тихо добави:

— Какво ще кажа на детето си, когато ме попита кой е баща му?

Онова, което ще запомня най-добре след като Ема и майка й напуснаха църквата, бе колко спокойни изглеждаха всички. Нямаше истерии, никой не припадна, дори тонът не се повиши. На случайния свидетел би могло да се прости, че не разбира как животът на много хора току-що е бил повреден, дори непоправимо съсипан. Колко британско и стоическо е всичко това — никой не иска да признае, че личният му живот е бил пръснат на парчета само за минута. Е, трябва да призная, че моят определено беше.

Стоях и мълчах вцепенено, докато останалите актьори изиграваха ролите си. Стария Джак беше направил само онова, което смяташе за свой дълг, макар че пребледнялото му лице и дълбоките му бръчки говореха за друго. Можеше да избере лесния начин и просто да отклони поканата ни за сватбата, но храбреците никога не отстъпват.

Елизабет Барингтън се оказа излята от метал, който при изпитание показа, че по нищо не отстъпва на който и да било мъж — същинска Порция, имала нещастието да се омъжи за Брут.

Докато оглеждах присъстващите във вестиария в очакване на капелана, най-тъжно ми стана за сър Уолтър, който беше довел внучката си в църквата и не се бе сдобил с внук, а вместо това бе изгубил син, който, както ме беше предупредил Стария Джак преди толкова години, не беше замесен от същото тесто като баща си.

Скъпата ми майка мълчеше, когато се опитах да я прегърна и да я уверя в обичта си. Явно мислеше, че тя единствена е виновна за всичко.

А Джайлс… той се превърна в мъж, когато баща му се измъкна от вестиария, за да се скрие под някой слизест камък, оставяйки отговорността за действията си на другите. След време мнозина от присъстващите щяха да осъзнаят, че случилото се през този ден е било съсипващо за Джайлс не по-малко, отколкото и за Ема.

И накрая, лорд Харви. Той бе пример за всички ни как да се държим в криза. След като капеланът се върна и обясни законовите последици от брака между близки родственици, решихме лорд Харви да се обърне към чакащите гости от името на двете семейства.