Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Аз възразявам!

Ема и Хари рязко се завъртяха да видят кой би могъл да произнесе такива ужасни думи.

Капеланът вдигна невярващо поглед и за момент се запита дали не му се е счуло, но всички в църквата въртяха глави и се мъчеха да разберат кой се е намесил така неочаквано. Капеланът никога не се бе сблъсквал с подобно развитие на нещата и отчаяно се мъчеше да си спомни какво следва да се прави в подобна ситуация.

Ема зарови лице в рамото на Хари, докато той се взираше в разшумялото се множество и се опитваше да открие кой е причинил този смут. Предположи, че трябва да е бащата на Ема, но когато погледна към първата редица, видя, че Хюго Барингтън е пребледнял като платно и също се опитва да разбере кой е прекъснал церемонията.

Наложи се преподобният Стайлър да повиши глас.

— Моля господина, който възрази срещу сключването на този брак, да се покаже.

На пътеката излезе висок мъж с изправена стойка. Погледите на всички се приковаха в капитан Джак Тарант, докато той измина пътя до олтара и спря пред капелана. Ема се вкопчи в Хари, уплашена, че могат да й го откраднат.

— Да разбирам ли, сър, че според вас този брак не бива да се сключи? — попита капеланът.

— Точно така, сър — тихо отвърна Стария Джак.

— В такъв случай трябва да ви помоля да дойдете във вестиария заедно с булката, младоженеца и най-близките членове на семействата им — каза капеланът и повиши глас: — Можете да останете на местата си, докато обмисля възражението и оповестя решението си.

Посочените бяха поведени към вестиария, следвани от Хари и Ема. Зад тях се чуваше възбуденият шепот на гостите.

След като двете семейства се натъпкаха в тясното помещение, преподобният Стайлър затвори вратата и каза:

— Капитан Тарант. Трябва да ви кажа, че аз единствен съм упълномощен от закона да определя дали този брак следва да се сключи. Естествено, няма да взема никакво решение, докато не чуя възраженията ви.

Единственият, който изглеждаше спокоен в претъпканата стаичка, беше Стария Джак.

— Благодаря, капелан — отвърна той. — Първо, трябва да се извиня на всички ви и особено на Ема и Хари за намесата си. Прекарах последните няколко седмици в борба със съвестта си, преди да стигна до това горчиво решение. Бих могъл да се измъкна по лекия начин и просто да намеря някакъв предлог да не присъствам на днешната церемония. Мълчах до този момент с надеждата, че с времето възражението ми ще се окаже ненужно. Но за съжаление, случаят не е такъв, тъй като любовта между Хари и Ема се засили през годините, вместо да отслабне, поради което за мен стана невъзможно да продължа да мълча.

Всички бяха така грабнати от думите на Стария Джак, че единствено Елизабет Барингтън забеляза как съпругът й се изнизва тихомълком през задната врата.

— Благодаря, капитан Тарант — каза преподобният Стайлър. — Макар да приемам, че намесата ви е добронамерена, трябва да зная конкретните обвинения, които имате срещу двамата младоженци.

— Нямам никакви обвинения срещу Хари или Ема. Обичам ги и им се възхищавам, и смятам, че те са също толкова в неведение, колкото и всички вие. Не, обвинението ми е срещу Хюго Барингтън, който от много години знае, че има вероятност той да е баща и на двете нещастни деца.

Всички в помещението ахнаха, докато се мъчеха да схванат значението на казаното.

— Има ли някой от присъстващите, който да може да потвърди или опровергае твърдението на капитан Тарант? — попита накрая смаяният капелан.

— Не може да бъде — каза Ема, която продължаваше да се притиска в Хари. — Тук има някаква грешка. Баща ми не може…

Именно тогава всички осъзнаха, че бащата на булката вече не е сред тях. Капеланът се обърна към мисис Клифтън, която тихо хлипаше.

— Не мога да отрека опасенията на капитан Тарант — каза тя на пресекулки. — Признавам, че имах еднократна връзка с мистър Барингтън… Само веднъж, но за съжаление, това се случи само няколко седмици преди да се омъжа за съпруга си… — тя бавно вдигна глава, — така че не мога да знам кой е бащата на Хари.

— Трябва да посоча на всички ви — каза Стария Джак, — че Хюго Барингтън неведнъж е заплашвал мисис Клифтън с разправа, ако някога разкрие ужасната му тайна.

— Мисис Клифтън, ще ми позволите ли един въпрос? — меко попита сър Уолтър.

Мейзи кимна, макар главата й да остана сведена.

— Покойният ви съпруг страдаше ли от далтонизъм?

— Не, доколкото знам — едва чуто отвърна тя.

Сър Уолтър се обърна към Хари.