Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Когато я пусна на леглото, кърпата падна на пода. След връщането си от Рим Ема често си беше представяла този момент и бе решила, че първите й опити в любенето ще са неловки и тромави. Хари обаче беше нежен и внимателен, макар да бе повече от ясно, че е нервен поне колкото нея. След като свършиха, тя остана да лежи в обятията му. Не искаше да заспи.

— Хареса ли ти подаръкът за рождения ден? — попита тя.

— Определено — отвърна Хари. — Но се надявам да не мине още година, преди да мога да отворя следващия. Това ми напомня, че и аз имам подарък за теб.

— Но аз нямам рожден ден.

— Не е подарък за рожден ден.

Скочи от леглото, взе панталоните си от пода, затършува в джобовете и извади малка кожена кутийка. Върна се до леглото, коленичи и каза:

— Ема, мила, ще се омъжиш ли за мен?

— Изглеждаш адски нелепо на колене и гол — засмя се Ема. — Връщай се в леглото, преди да си измръзнал.

— Не и преди да отговориш на въпроса ми.

— Стига глупости, Хари. Реших, че ще се оженим в деня, когато дойде в Имението за дванайсетия рожден ден на Джайлс.

Хари избухна в смях, докато поставяше пръстена на безименния пръст на лявата й ръка.

— Съжалявам, че диамантът е толкова малък.

— Голям е колкото „Риц“ — отвърна Ема, докато той отново лягаше при нея. — И тъй като, изглежда, си организирал най-грижливо всичко — подразни го тя, — коя дата си избрал за сватбата?

— Събота, двайсет и девети юли, в три следобед.

— Защо точно тогава?

— Защото е последният ден от семестъра, а и не можем да наемем университетската църква, след като отпадна.

Ема седна, взе молива и тефтера от нощната масичка и започна да пише.

— Какво правиш? — попита Хари.

— Съставям списъка на гостите. Щом имаме само седем седмици…

— Това може да почака — прекъсна я Хари и отново я прегърна. — Имам чувството, че се задава още един рожден ден.

— Много е млада, за да мисли за брак — каза бащата на Ема, сякаш нея я нямаше.

— На същата възраст бях, когато ти ми направи предложение — напомни му Елизабет.

— Но на теб не ти предстоеше най-важният изпит в живота две седмици преди сватбата.

— Именно затова аз се заех с цялата подготовка — отвърна Елизабет. — Така Ема няма да се разсейва, докато не мине изпитът.

— Най-добре ще е да отложим сватбата с няколко месеца. В края на краищата за къде сме се разбързали?

— Каква чудесна идея, татко — обади се Ема. — Може би няма да е зле да попиташ и хер Хитлер дали ще бъде така добър да отложи войната с няколко месеца, защото дъщеря ти иска да се омъжи.

— А какво мисли мисис Клифтън за всичко това? — попита Барингтън, без да обръща внимание на думите на дъщеря си.

— Че нима е възможно да реагира по друг начин, освен да се зарадва? — попита Елизабет.

Барингтън не каза нищо.

Обявата за предстоящата сватба между Ема Грейс Барингтън и Хари Артър Клифтън беше публикувана в „Таймс“ след десет дни. Следващата неделя преподобният Стайлър обяви имената на бракосъчетаващите се от амвона на „Сейнт Мери“, а през следващата седмица бяха разпратени триста покани. Никой не се учуди, когато Хари помоли Джайлс да му стане кум, а капитан Тарант и Дийкинс — шафери.

Хари обаче остана шокиран, когато получи от Стария Джак писмо, с което той отклоняваше поканата, тъй като не можел да напусне поста си предвид обстоятелствата. Хари му писа с увещания да размисли и поне да присъства на сватбата, дори да не може да поеме задълженията на шафер. Отговорът на Стария Джак беше още по-объркващ: „Имам чувството, че присъствието ми ще причини неудобства“.

— Какви ги говори? — зачуди се Хари. — Със сигурност знае, че за всички ни ще е чест, ако дойде.

— Същият като баща ми е — отвърна Ема. — Той отказва да ме даде и казва, че дори не е сигурен, че ще дойде.

— Но ти каза, че бил обещал да те подкрепя повече в бъдеще.

— Да, но всичко това се промени в момента, в който чу, че сме сгодени.

— И майка ми не прояви особен ентусиазъм, когато й казах — призна Хари.

Ема не видя Хари отново, докато не се върна в Оксфорд за изпитите, при това едва след като завърши последния тест. Когато излезе от изпитната зала, годеникът й я чакаше на горното стъпало с бутилка шампанско в едната ръка и две чаши в другата.

— Е, как мина според теб? — попита той, докато пълнеше чашата й.

— Не зная — въздъхна Ема. Десетки други момичета излизаха от залата. — Нямах представа с какво се захващам, докато не видях това множество.

— Е, поне има с какво да се разсееш, докато чакаш резултатите.