Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Беше умолявала Хари да не се записва доброволец, ако избухне война, а поне да изчака да го мобилизират. Но след като Хитлер влезе в Чехословакия и анексира Судетите, Хари беше абсолютно сигурен, че войната с Германия е неизбежна и че когато бъде обявена, още на следващия ден ще носи униформа.

Когато Хари покани Ема да дойде на бала по случай края на първата му година, тя твърдо реши да не позволи разговори за предстоящата война. Взе също и друго решение.

Замина за Оксфорд сутринта и отседна в хотел „Рандолф“. Следобеда обиколи Съмървил с Хари, който беше сигурен, че след няколко месеца тя ще му стане колежка.

Върна се в хотела, като си остави предостатъчно време да се подготви за бала. Бяха се уговорили с Хари да я вземе в осем вечерта.

Той влезе в хотела няколко минути преди уречения час. Беше с модно тъмносиньо сако, подарък от майка му за деветнайсетия му рожден ден. Обади се в стаята на Ема от рецепцията да й каже, че е долу и че ще я чака във фоайето.

— Слизам веднага — отвърна тя.

Минутите минаваха. Хари крачеше напред-назад и се чудеше какво ли означава за Ема „веднага“. Но пък Джайлс често му повтаряше, че сестра му се била учила как да определя времето от майка им.

И тогава я видя, застанала в горния край на стълбището. Не помръдна, докато тя бавно слизаше надолу; тюркоазната й копринена рокля без презрамки подчертаваше грациозната й фигура. Всеки млад мъж — а и не само младите — във фоайето с най-голяма радост би заел мястото на Хари.

— Еха — каза той, когато тя стигна последното стъпало. — На кого му е притрябвала Вивиан Лий? Между другото, обувките ти са великолепни.

Ема усети, че първата част от плана й е успяла.

Излязоха от хотела и тръгнаха към площад „Радклиф“, хванати под ръка. Слънцето вече залязваше. Никой от влизащите в Брейсъноус тази вечер не подозираше, че Великобритания се намира само на няколко седмици от войната, заради която половината от младежите, които щяха да танцуват тази вечер, никога нямаше да завършат образованието си.

Но нищо не можеше да е по-далеч от мислите на веселите млади двойки, които танцуваха под музиката на Коул Портър и Джеръм Кърн. Докато няколкостотинте първокурсници и гостите им опустошаваха каси шампанско и планини пушена сьомга, Хари рядко оставяше Ема извън полезрението си — опасяваше се, че някоя не толкова галантна душа може да се опита да я отвлече.

Джайлс малко прекали с шампанското, яде твърде много миди и цяла вечер не танцува два пъти с едно и също момиче.

В два след полунощ оркестърът на Били Котън изсвири последния валс. Хари и Ема се притискаха един в друг, докато се въртяха в ритъма на музиката.

Когато диригентът вдигна палката си за националния химн, Ема не пропусна да забележи, че всички млади мъже около нея, независимо колко алкохол са изпили, застанаха мирно и запяха „Боже, пази краля“.

Тръгнаха бавно обратно към „Рандолф“, като си бъбреха за какво ли не — просто не искаха вечерта да свършва.

— Е, поне ще дойдеш след две седмици за приемния изпит, така че скоро ще те видя отново — каза Хари, докато изкачваха стъпалата пред хотела.

— Така е, но няма да имам време за нищо, преди да предам и последната си работа — отвърна Ема. — След като всичко това ми се махне от главата, ще можем да прекараме остатъка от уикенда заедно.

Докато Хари се навеждаше да я целуне за лека нощ, тя прошепна:

— Искаш ли да се качиш в стаята ми? Имам подарък за теб. Не искам да си помислиш, че съм забравила рождения ти ден.

Хари изглеждаше изненадан, както се изненада и портиерът, когато младата двойка тръгна нагоре по стълбите ръка за ръка. Когато стигнаха стаята, Ема направи няколко нервни опита да пъхне ключа, преди да успее да отвори.

— След малко идвам — каза и изчезна в банята.

Хари седна на единствения стол и се опита да реши какво би харесал най-много за рождения си ден. Когато вратата на банята се отвори, силуетът на Ема се очерта на приглушената светлина. Елегантната рокля без презрамки беше сменена с голяма хотелска кърпа.

Хари чуваше бесните удари на сърцето си, докато тя бавно пристъпваше към него.

— Мисля, че малко си прекалил с дрехите, скъпи — каза Ема, докато сваляше сакото му и го пускаше на пода. После разхлаби вратовръзката и разкопча ризата му, за да се присъединят към сакото. Последваха ги обувките и чорапите, след което тя бавно свали панталоните му. Докато посягаше да махне и последното препятствие по пътя си, той я взе на ръце и я понесе през стаята.