Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Репетициите означаваха, че можем да се срещаме цели три пъти в седмицата и да играем ролята на млади влюбени. Когато първата вечер завесата се вдигна, ние вече не играехме роли.

Първите две представления минаха толкова добре, че с нетърпение очаквах родителите ми да дойдат за последната вечер, макар да не бях казала на баща ми, че играя Жулиета — исках да го изненадам. Малко след като излязох на сцената се смутих, защото някой шумно напусна залата. Д-р Паджет обаче ни беше казал никога да не гледаме към публиката, тъй като магията се разваляла, така че нямах представа кой си е излязъл така демонстративно. Молех се да не е баща ми, но той не дойде зад кулисите след представлението и разбрах, че молитвата ми не е била чута. Още по-лошо бе, че бях сигурна, че това малко избухване е било насочено към Хари, макар тогава да не знаех защо.

Когато се прибрахме, с Джайлс седнахме на стълбището и слушахме поредния скандал между родителите ни. Този път обаче беше различно, защото никога не бях чувала баща ми да е така груб с мама. Когато стана непоносимо, се прибрах в стаята си и се заключих.

Докато лежах в леглото и си мислех за Хари, някой почука. Отворих и майка ми, без изобщо да се опитва да скрие сълзите си, ми каза да си събера някой малък куфар, защото заминаваме веднага. Таксито ни откара до гарата и пристигнахме точно навреме да хванем първия влак за Лондон. По пътя писах на Хари за случилото се и къде може да се свърже с мен. Пуснах писмото на гара Кингс Крос, преди да се качим на влака за Единбург.

Представете си изненадата ми, когато на следващата вечер Хари и брат ми се появиха в замъка Мългелри точно за вечеря. Прекарахме неочаквани и великолепни девет дни заедно в Шотландия. Изобщо не исках да се връщам в Чу Вали, макар че баща ми беше звънял и се бе извинил искрено за начина, по който се беше държал вечерта след представлението.

Все пак знаех, че рано или късно трябва да се върнем у дома. По време на една от дългите ни сутрешни разходки обещах на Хари, че ще се опитам да разбера защо баща ми е така враждебно настроен към него.

Когато се прибрахме, папа бе невероятно отстъпчив и готов за помирение. Опита се да обясни защо през годините се е държал толкова зле с Хари и майка ми, и Джайлс като че ли приеха историята му. Аз обаче не бях убедена, че ни е разказал всичко.

Нещата се усложниха още повече за мен, защото той ми забрани да казвам на Хари истината за смъртта на баща му, тъй като майка му била твърдо решена това да си остане в тайна. Имах чувството, че мисис Клифтън знае истинската причина баща ми да не одобрява ние с Хари да сме заедно, макар да ми се искаше да кажа и на двамата, че нищо не може да ни раздели. Нещата обаче се развиха по начин, който никога не бих могла да предвидя.

Не по-малко от Хари изгарях от желание да разбера дали са му предложили място в Оксфорд и се разбрахме да се видим пред библиотеката сутринта, след като получи телеграмата с резултатите.

Онази петъчна сутрин закъснях с няколко минути и когато го видях да седи на горното стъпало, подпрял глава на ръцете си, помислих, че се е провалил.

Хари скочи, прегърна Ема и я притисна към себе си. Никога не се бе държал така на публично място и това потвърди убеждението й, че ще чуе лоша новина.

Без да каже нито дума, той я хвана за ръка и я поведе в сградата, надолу по витото дървено стълбище и по тесния коридор, докато не стигна до вратата с надпис „Стари книги“. Надникна, за да се увери, че никой не е открил скривалището им.

Седнаха един срещу друг на малката масичка, където бяха прекарали толкова часове в учене през последната година. Хари трепереше, но не от студ — в тясното, претъпкано с книги помещение без прозорци никога не ставаше нито студено, нито горещо.

Мина известно време, преди Хари да заговори.

— Мислиш ли, че мога да кажа нещо, което да те накара да спреш да ме обичаш?

— Не, скъпи — отвърна Ема. — Абсолютно нищо.

— Открих защо баща ти е толкова против връзката ни.

— Вече зная — отвърна Ема. — И можеш да си сигурен, че за мен това изобщо не променя нещата.

— Как е възможно да знаеш? — изуми се Хари.

— Баща ми ни каза в деня, когато се върнахме от Шотландия, но ни закле да пазим тайна.

— Казал ви е, че майка ми е проститутка?

Ема беше потресена, но се овладя и заяви решително:

— Не, не това. Как можеш да кажеш толкова жестоко нещо?

— То е самата истина — рече Хари. — Майка ми не е работила в хотел „Роял“ през последните две години, както си мислех, а в съвсем друго заведение — „Нощен клуб на Еди“.