Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Хм, виждам, че имаш вкус за първокласни жени. Имай предвид обаче, че Мейзи е доста придирчива и трябва да те предупредя, че никак не е евтина.

Хари се обърна и се втурна обратно нагоре по стълбите, отвори вратата и изтича на улицата. Джайлс го следваше по петите. Щом се озова на паважа, Хари падна на колене и повърна.

Някакъв мъж, който стоеше в сенките от другата страна на улицата, се отдалечи с накуцване.

Никога няма да забравя първия път, когато го видях.

Дойде на чай в Имението на дванайсетия рожден ден на брат ми. Беше толкова тих и свит, че се зачудих как може да е най-добрият приятел на Джайлс. Другият, Дийкинс, беше наистина странен. Цял следобед мълча като ням и не спря да яде.

А после Хари заговори с тих и мек глас, който те кара да спреш и да го слушаш. Празненството вървеше доста добре, докато баща ми не нахълта в стаята, след което той почти не говореше. Никога не бях виждала баща си да е толкова груб с някого и не можех да разбера защо трябва да се държи по такъв начин с абсолютно непознат. Още по-необяснима беше реакцията на папа, когато попита Хари кога е неговият рожден ден. Как бе възможно такъв безобиден въпрос да предизвика такава крайна реакция? В следващия момент баща ми стана и излезе, без дори да се сбогува с Джайлс и гостите му. Личеше си, че мама е смутена от поведението му, макар че си наля чай и се престори, че не забелязва.

След няколко минути брат ми и двамата му приятели тръгнаха да се връщат в училището. Той се обърна и ми се усмихна, преди да излезе, но също като майка ми, аз се престорих, че не забелязвам. А когато външната врата се затвори, застанах до прозореца на салона и гледах как колата се смалява по алеята. Стори ми се, че го видях да поглежда през задния прозорец, но не бях сигурна.

След като те заминаха, мама отиде право в кабинета на баща ми и чух разговор с повишен тон — нещо, което напоследък се случваше все по-често и по-често. Когато се върна, тя ми се усмихна, сякаш не се е случило нищо необичайно.

— Как се казва най-добрият приятел на Джайлс? — попитах.

— Хари Клифтън — отвърна тя.

Следващия път, когато видях Хари Клифтън, бе в началото на Коледните пости в „Сейнт Мери Редклиф“. Той пя „Малкото градче Витлеем“ и най-добрата ми приятелка Джесика Брейтуейт ме обвини, че едва не съм припаднала, сякаш слушам новия Бинг Кросби. Не си направих труда да отричам. Видях го да бъбри с Джайлс след службата и ми се искаше да го поздравя, но папа като че ли бързаше да се прибере у дома. Докато си тръгвахме, видях как гувернантката му го прегърна.

Бях в „Сейнт Мери Редклиф“ и онази вечер, когато гласът му започна да мутира, но тогава не разбрах защо толкова много глави се завъртяха и някои от паството започнаха да си шепнат. Знам само, че след това никога повече не го чух да пее.

За първия учебен ден на Джайлс в гимназията помолих да отида с тях, но само защото исках да видя Хари. Баща ми обаче не искаше и да чуе и въпреки че нарочно избухнах в сълзи, ме оставиха вкъщи с Грейс. Знаех, че папа е много ядосан, че на Джайлс не му е предложено място в Итън — нещо, което не разбирам и досега, защото изпита взеха доста момчета, които са по-тъпи от брат ми. За мама като че ли нямаше особено значение в кое училище ще продължи Джайлс, но аз бях доволна, че отива в Бристолската гимназия — това означаваше, че ще имам по-голям шанс отново да видя Хари.

Всъщност през следващите три години го видях повече от десет пъти, но той изобщо не си спомняше тези срещи, докато не се видяхме в Рим.

Онова лято бяхме във вилата в Тоскана. Един ден Джайлс каза, че искал да поговорим сериозно. Казваше го само когато иска нещо. Този път обаче се оказа нещо, което аз исках не по-малко от него.

— И какво искаш този път? — попитах го.

— Трябва ми повод утре да отида в Рим — каза той. — Уговорили сме се да се видим с Хари.

— Кой Хари? — попитах уж безразлично.

— Хари Клифтън, глупачке. От училището са на екскурзия в Рим и обещах да се измъкна и да прекарам деня с него. — Не беше нужно да казва, че папа няма да одобри подобно нещо. — Трябва само да попиташ мама дали може да те заведе до Рим утре.

— Но тя ще попита защо искам да ида в Рим.

— Кажи й, че искаш да разгледаш Вила Боргезе.

— Защо точно Вила Боргезе?

— Защото именно там ще е Хари утре в десет сутринта.

— А какво ще стане, ако мама се съгласи? Ще останеш с пръст в устата.

— Няма. Утре са канени на обяд от Хендерсънови в Арецо, така че ще предложа аз да дойда с теб.