Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— И какво ще получа в замяна? — попитах, защото не исках Джайлс да разбере колко много искам да видя Хари.

— Грамофонът ми — отвърна той.

— Все за мен или само временно?

Джайлс помълча малко, после каза неохотно:

— Все за теб.

— Искам го още сега — заявих.

За моя най-голяма изненада той се съгласи.

Бях още по-изумена, когато майка ми се хвана на номера. На Джайлс дори не му се наложи да предложи услугите си на придружител — папа настоя той да дойде с мен. Коварният ми брат се престори, че протестира, но накрая се примири.

На следващата сутрин станах рано и доста време не можех да реша какво да облека. Трябваше да е сравнително консервативно, ако не исках майка ми да заподозре нещо, но от друга страна, исках да съм сигурна, че Хари ще ме забележи.

Докато пътувахме с влака към Рим, отидох в тоалетната и обух едни копринени чорапи на мама и си сложих съвсем малко червило — толкова малко, че и Джайлс не можа да го забележи.

След като се регистрирахме в хотела, Джайлс поиска веднага да тръгнем за Вила Боргезе. Аз също исках.

Докато вървяхме през градините към вилата, някакъв войник се обърна да ме гледа. Беше ми за първи път и усетих как се изчервявам.

Щом влязохме в галерията, Джайлс хукна да издирва Хари. Аз изостанах и се престорих, че съм страшно заинтригувана от картините и статуите. Трябваше да се появя подобаващо.

Когато най-сетне ги настигнах, Хари говореше нещо на брат ми, макар че Джайлс дори не се преструваше, че го слуша — беше като омагьосан от екскурзоводката. Ако беше попитал мен, щях да му кажа, че няма никакъв шанс. По-големите братя обаче не слушат сестрите си, когато стане дума за жени; бих го посъветвала да направи коментар за обувките й, които ме накараха да й завиждам. Мъжете си мислят, че италианците са прочути само като автомобилни дизайнери. Изключение от това правило е капитан Тарант, който знае много добре как да се отнася с една дама. Брат ми би могъл да научи много от него. Джайлс гледаше на мен просто като на своята нетактична сестричка, не че имаше представа какво означава думата такт.

Избрах момента, приближих и зачаках Джайлс да ни запознае. Представете си изненадата ми, когато Хари ме покани на вечеря. Единствената ми мисъл бе, че не съм взела подходяща вечерна рокля. В ресторанта разбрах, че брат ми е платил на Хари хиляда лирети, за да се отърве от мен, но Хари отказвал, докато Джайлс не му обещал и плочата си на Карузо. Казах на Хари, че той е получил плочата, а аз — грамофона. Той не схвана.

Докато пресичахме улицата на път към хотела, той за първи път хвана ръката ми, а когато стигнахме отсрещния тротоар, аз не се пуснах. Личеше си, че Хари за първи път държи момиче за ръка, защото беше ужасно нервен и се потеше.

Опитах да направя нещата по-лесни за него да ме целуне, когато стигнахме до хотела, но той просто се ръкува и ми пожела лека нощ, сякаш бяхме стари другарчета. Намекнах, че може би ще се видим отново в Бристол. Този път той реагира по-позитивно и дори предложи най-романтичното място за следващата ни среща — градската библиотека. Обясни, че тя била място, където Джайлс не би стъпил за нищо на света. С радост се съгласих.

Когато Хари си тръгна и се качих в стаята си, беше малко след десет. Няколко минути по-късно чух Джайлс да отключва стаята си. Усмихнах се. Вечерта му с Катерина едва ли си струваше плочата на Карузо и грамофона.

Когато след две седмици се върнахме в Чу Вали, на масата във фоайето ме чакаха три писма от един и същ подател. Дори да забеляза, баща ми не каза нищо.

През следващия месец с Хари прекарахме много щастливи часове заедно в градската библиотека, без никой да заподозре нищо. Една от причините бе, че беше открил една стаичка, в която беше малко вероятно да ни намери някой, дори Дийкинс.

След като занятията започнаха и вече не можехме да се виждаме така често, усетих колко много ми липсва Хари. Пишехме си всеки ден и се опитвахме да си откраднем няколко часа през уикендите. И нещата сигурно щяха да продължат по този начин, ако не беше неволната намеса на д-р Паджет.

Една събота сутрин се видяхме на кафе в „Каруърдийн“ и Хари, който беше станал доста дързък, ми каза, че учителят му по английски убедил мис Уеб да позволи момичетата й да участват в тазгодишната постановка на Бристолската гимназия. На кастинга, който се проведе след три седмици, знаех ролята на Жулиета наизуст. Горкият невинен д-р Паджет не можеше да повярва на късмета си.