Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Да. Разбрах, че предстои повдигане на иск срещу вас за отмятане от обещание. Освен това мис Петровски ви съди за бащинство и твърди, че вие сте баща на дъщеря й.

— Никога няма да успее да го докаже!

— Според доказателствата, които ще представи пред съда, има разписка за годежен пръстен от „Бърлингтън Аркейд“, а домакинката и личната й прислужница са подписали показания, според които сте живеели на Лаундс Скуеър четирийсет и две в продължение на повече от година.

За първи път от десетилетие Хюго се обърна към Мичъл за съвет.

— Какво да правя според вас?

— Ако на мен ми се случи да попадна в подобно положение, сър, бих напуснал незабавно страната.

— Как мислите, с колко време разполагам?

— Със седмица, дори по-малко.

При масата им се появи сервитьор.

— Един шилинг и девет пенса, сър.

Хюго не помръдна, така че Мичъл плати и каза:

— Задръжте рестото.

След като частният детектив отпътува обратно за Лондон, Хюго остана известно време на масата, като обмисляше възможностите. Сервитьорът се появи отново да го попита дали иска още едно питие, но Хюго дори не си направи труда да отговори. Накрая се надигна тежко и тръгна към изхода.

Насочи се към центъра, като непрекъснато забавяше крачка, докато най-сетне не измисли какво да прави. Няколко минути по-късно влезе в банката.

Прендъргаст вече не се изненадваше, че сър Хюго смята, че е на негово разположение по всяко време, но се смая, като забеляза, че президентът на „Барингтънс“ не си е направил труда да се обръсне тази сутрин.

— Имам проблем, който спешно трябва да се реши — каза Хюго, докато се настаняваше в креслото срещу управителя.

— Да, разбира се, сър Хюго. Кажете.

— Каква е най-голямата сума, за която можете да продадете имотите ми на Броуд стрийт?

— Но миналата седмица ви изпратих писмо, в което ви съобщих, че мисис Клифтън отказа последното ви предложение.

— Да, помня — каза Хюго. — Имам предвид останалите терени, без нейния.

— Все още има оферта за три хиляди и петстотин, но имам основания да смятам, че ако предложите на мисис Клифтън малко повече, тя ще отстъпи и предложението за трийсет хиляди паунда ще си остане в сила.

— Нямам никакво време — каза Хюго, без да се впуска в подробности.

— В такъв случай съм сигурен, че бих могъл да притисна клиента си да вдигне предложението си до четири хиляди, което пак ще ви осигури добра печалба.

— Ако приема тази оферта, ще искам уверението ви за едно нещо. — Мистър Прендъргаст си позволи да повдигне вежда. — Искам да съм сигурен, че клиентът ви няма и никога не е имал нещо общо с мисис Клифтън.

— Мога да ви дам такова уверение, сър Хюго.

— Ако клиентът ви е готов да ми плати четири хиляди, колко ще ми останат в сметката?

Мистър Прендъргаст отвори папката на сър Хюго, погледна баланса и каза:

— Осемстотин двайсет и четири паунда и десет шилинга.

Този път Хюго пропусна шегата с десетте шилинга.

— Значи искам незабавно да ми отпуснете осемстотин паунда. По-късно ще ви уведомя къде да изпратите и приходите от продажбата.

— Приходите от продажбата? — повтори Прендъргаст.

— Да — отвърна Хюго. — Реших да обявя за продан Барингтън Хол.

Никой не го видя да напуска къщата.

Носеше куфар и беше с топъл вълнен костюм, яки кафяви обувки, които можеха да издържат цяла вечност, тежко палто и кафява филцова шапка. Някой случаен минувач спокойно можеше да го вземе за пътуващ търговец.

Отиде до най-близката автобусна спирка, която беше на около два километра, повечето от които негова земя, и се качи на автобус — начин на придвижване, който не бе използвал никога. Седна на задната седалка, без да изпуска куфара от поглед. Даде на кондуктора банкнота от десет шилинга, макар че билетът му струваше само три пенса — първата му грешка, а трябваше да избягва да привлича внимание към себе си.

Пътуването до Бристол обикновено му отнемаше около двайсет минути с неговата „Лагонда“, но днес продължи повече от час, преди най-сетне да стигнат автогарата. Хюго не беше нито първият, нито последният слязъл. Погледна си часовника — 14:38. Разполагаше с достатъчно време.

Тръгна нагоре към гара Темпъл Мийдс (никога не беше забелязвал наклона, но пък и никога не му се беше налагало да носи багажа си), нареди се на дълга опашка и си взе билет трета класа до Фишгард. Попита от кой перон ще тръгне влакът и след като научи, застана под един незапален газов фенер.