Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Хюго оцеля още месец.

При липсата на други налични средства започна да краде от майка си. Първо изчезнаха дребните, пръснати из къщата, последвани от монетите в портмонетата и банкнотите в кесиите.

Не мина много време преди да заложи малкия сребърен фазан, който години наред бе украсявал масата в трапезарията; последваха го родителите му, които също отлетяха в най-близката заложна къща.

След това Хюго продължи с бижутата на майка си. Започна с нещата, които тя нямаше да забележи. Карфица за яка и викторианска брошка, бързо последвани от кехлибарена огърлица, която тя рядко носеше, както и диадема с диаманти, която бе в семейството от повече от век и се носеше единствено на сватби и други церемониални случаи. Хюго не очакваше в близко бъдеще да има подобни събития.

Накрая се насочи към колекцията картини на баща си. Най-напред свали от стената един портрет на дядо си, нарисуван от младия Джон Сингър Сарджънт, но едва след като домакинът и готвачът напуснаха, след като не бяха получавали заплати повече от три седмици. Дженкинс удобно умря месец по-късно.

Платното на Констабъл на баща му („Мелницата при Дънинг Лок“) бе последвано от това на Търнър на прадядо му („Лебеди по Ейвън“). И двете бяха в семейството вече повече от столетие.

Хюго успяваше да убеди самия себе си, че това не е кражба. В края на краищата беше наследник на баща си.

Този нередовен източник на средства помогна на компанията да оцелее и да отчете малка загуба през първото тримесечие — разбира се, ако не се брои напускането на още трима директори и неколцина други старши членове на персонала, които не бяха получили чековете със заплатите си в последния ден от месеца. Когато го питаха, Хюго стоварваше вината за временните затруднения върху войната. Един възрастен директор си тръгна с думите: „Баща ви никога не използва войната като извинение“.

Скоро дори движимото имущество започна да се стопява.

Хюго знаеше, че ако обяви за продан Барингтън Хол с неговите 72 акра паркове, целият свят ще разбере, че компанията, отбелязваща печалба в продължение на повече от сто години, е в несъстоятелност.

Майка му продължаваше да приема уверенията му, че проблемът е само временен и че скоро всичко ще се оправи. След време и самият той започна да вярва на собствената си пропаганда. Когато чековете започнаха да се връщат отново, мистър Прендъргаст му напомни, че все още има оферта за 3500 паунда за терените на Броуд стрийт, които, уточни банкерът, можели да му донесат печалба от 600 паунда.

— А какво стана с трийсетте хиляди, които ми бяха обещани? — извика Хюго в телефонната слушалка.

— Офертата си остава, сър Хюго, но тя все така зависи от това дали ще купите терена на мисис Клифтън.

— Предложете й хиляда — викна той.

— Както желаете, сър Хюго.

Хюго тресна слушалката и се зачуди какво ли още може да отиде по дяволите.

Телефонът иззвъня отново.

Хюго се беше скрил в едно ъглово сепаре на „Рейлуей Армс“ — хотел, който никога досега не бе посещавал и в който нямаше да стъпи в бъдеще. Поглеждаше нервно часовника си и се оглеждаше за Мичъл.

Частният детектив дойде в 11:34, само минути след като експресът влезе в гара Темпъл Мийдс. Настани се на мястото срещу клиента, от когото не беше получавал пари вече няколко месеца.

— Какво е толкова спешно, че не търпи отлагане? — остро попита Хюго, след като пред детектива се появи половин пинта бира.

— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, сър — започна Мичъл, след като отпи от питието си, — но полицията е арестувала приятеля ви Тоби Дънстейбъл.

Хюго изтръпна.

— Обвинили са го в кражбата на диамантите на Петровски, както и на няколко картини, сред които един Пикасо и един Моне, които се опитвал да пласира в „Агню“, салона за произведения на изкуството в Мейфеър.

— Тоби ще си държи езика зад зъбите — каза Хюго.

— Боя се, че не, сър. Научих от достоверен източник, че е предпочел да издаде съучастниците си в замяна на по-лека присъда. Явно от Скотланд Ярд имат повече интерес да арестуват човека зад престъплението.

Бирата на Хюго изведнъж изгуби вкуса си. След дълго мълчание частният детектив продължи:

— Реших, че може би ще искате да научите също, че мис Петровски е наела да я представлява кралският съветник сър Франсис Мейхю.

— Защо просто не остави полицията да се занимава със случая?

— Не се е обърнала към сър Франсис за грабежа, а по два други въпроса.

— По два други въпроса ли? — повтори Хюго.