Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Не можете да докажете, че не съм го написал аз — дръзко заяви Лойд.

— Напротив, мога — каза Ема. — Защото представлявам човека, който го е написал. — Отпи още глътка и добави: — Том Брадшоу, вашият помощник-библиотекар.

Лойд я изгледа стреснато.

— Така че нека очертая сделката, която ви предлагам, мистър Лойд, като в същото време искам ясно да се разбере, че няма място за пазарлъци — разбира се, освен ако не искате да се върнете в затвора по обвинение в измама и кражба. Имам чувството, че ако се озовете в Пиърпойнт, мистър Хеслер ще е щастлив да ви заведе лично в килията ви, тъй като не е представен особено добре в книгата.

Лойд нямаше вид на човек, на когото идеята се харесва особено.

Ема отпи още една глътка.

— Мистър Брадшоу щедро се съгласи да ви позволи да поддържате мита, че вие сте написали дневника, и дори няма да очаква да му върнете аванса, който сте получили. А и без това аз лично смятам, че той вече е похарчен.

Лойд сви устни.

— Той обаче желае да знаете, че ако направите глупостта да се опитате да издавате в друга страна, срещу вас и срещу издателя ще бъде подаден иск за кражба на авторски права — продължи тя. — Ясно ли се изразих?

— Да — измънка Лойд.

— Добре. Значи се разбрахме — рече Ема, отпи изискано малка глътка и добави: — Мистър Лойд, несъмнено сте съгласен, че няма смисъл да продължаваме този разговор, така че може би е време да си вървите.

Лойд се поколеба.

— Ще се видим утре в десет сутринта, на Уолстрийт четирийсет и девет.

— Уолстрийт четирийсет и девет?

— Там е кантората на мистър Сефтън Джелкс, адвоката на Том Брадшоу.

— Значи Джелкс е зад всичко това? Е, сега нещата се изясняват.

Ема не разбра какво има предвид, но каза:

— Ще донесете всички тетрадки и ще му ги предадете. Ако закъснеете и с една минута, ще поискам мистър Джелкс да се обади на наблюдаващия ви инспектор и да му каже с какво сте се занимавали след излизането ви от Лейвънхам. Кражбата на парите на клиент е едно, но да твърдите, че сте написали книгата му…

Лойд я гледаше втренчено.

— Можете да си вървите, мистър Лойд — каза Ема. — С нетърпение очаквам да ви видя в десет сутринта на Уолстрийт четирийсет и девет. Не закъснявайте, ако не искате да се срещнете преждевременно с мистър Елдърс.

Лойд се изправи и бавно тръгна към изхода. Олюляваше се като пиян. Сервитьорът му задържа вратата отворена, след което забърза към масата на Ема.

— Всичко наред ли е, мис Барингтън? — попита тревожно, след като видя недокоснатото филе и виното.

— По-добре от това няма как, Джими — отвърна Ема и му кимна да й налее.

След като се върна в хотела, Ема прегледа отново гърба на менюто и с удоволствие установи, че е успяла да отметне почти всички въпроси. Помисли си, че искането й тетрадките да й бъдат предадени в лобито на Уолстрийт 49 е плод на вдъхновение, защото това явно беше оставило Лойд с твърдото впечатление, че мистър Джелкс е адвокатът й, а подобно нещо явно би вселило ужас и в сърцето на напълно невинен човек. Въпреки това още се чудеше какво бе имал предвид Лойд, когато изтърва думите „Значи Джелкс е зад всичко това“. Е, нещата се изясняваха. Изгаси лампата и спа спокойно за първи път, откакто беше напуснала Англия.

Сутринта мина почти по същия начин, по който и предишните. След спокойна закуска в компанията на „Ню Йорк Таймс“ тя излезе от хотела и взе такси до Уолстрийт. Беше се погрижила да дойде няколко минути по-рано и таксито я остави пред сградата в 9:51. Докато подаваше четвърт долар на шофьора, с облекчение си помисли, че посещението й в Ню Йорк наближава края си: животът тук се оказа много по-скъп, отколкото бе предполагала. Двете хранения в скъпия ресторант плюс бутилката вино за пет долара определено не се отразиха добре на бюджета й.

Ема обаче изобщо не се съмняваше, че пътуването си е струвало. Най-малкото защото снимките, направени на борда на „Канзас Стар“, потвърждаваха убеждението й, че Хари е жив и по някаква причина е приел самоличността на Том Брадшоу. След като се добереше до липсващите ръкописи, останалата част от загадката щеше да се разреши и тя вече със сигурност щеше да е в състояние да убеди детектив Коловски, че Хари трябва да бъде освободен. Нямаше намерение да се връща в Англия без него.

Вля се в навалицата забързани служители, които влизаха в сградата, но не тръгна към асансьорите, а зае стратегическа позиция между рецепцията и тях, за да може да вижда всеки, който влезе в небостъргача.