Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— В такъв случай се налага да ги разочаровам, нали? — каза Лойд. — Сигурен съм, че ще ми влязат в положението.

— Очевидно. Какво ще кажете да се видим в „Брасъри“, след като приключите с автографите?

— Съмнявам се, че ще успеете да намерите маса в последния момент.

— Не мисля, че ще е проблем — каза Ема. Още един почитател пристъпи напред с надеждата да получи автограф. — Очаквам с нетърпение да се видим, мистър Лойд.

— Моля ви, наричайте ме Макс.

Ема излезе от книжарницата и пресече Пето авеню до ресторанта. Този път не й се наложи да чака.

— Джими — каза тя, докато сервитьорът я водеше до масата в нишата, — ще вечерям с важен клиент и искам това да бъде вечер, която няма да забрави.

— Можете да разчитате на мен, госпожо — отвърна сервитьорът, докато Ема се настаняваше.

След като Джими се оттегли, Ема отвори чантата си, извади менюто и прегледа още веднъж списъка с въпроси. Когато видя, че Джими се връща, следван от Макс Лойд, обърна менюто.

— Явно ви познават тук — отбеляза Лойд, докато се настаняваше срещу нея.

— Това е любимият ми ресторант в Ню Йорк — каза Ема и му се усмихна.

— Ще желаете ли нещо за пиене, сър? — попита Джими.

— „Манхатън“ с лед.

— А за вас, мадам?

— Както обикновено, Джими.

Сервитьорът побърза да се оттегли. Ема се зачуди какво ли ще й донесе.

— Предлагам да поръчаме, а след това да говорим за работа — каза Ема.

— Добра идея — отвърна Лойд. — Аз зная точно какво ще поръчам — добави, когато сервитьорът се появи отново и постави коктейла пред него и чаша бяло вино пред Ема, от същото, което бе поръчала през деня. Ема беше наистина впечатлена.

— Джими, мисля, че сме готови да поръчаме.

Сервитьорът кимна и се обърна към госта й.

— За мен говеждо филе, сочно, с много гарнитура.

— Разбира се, сър. — Джими се обърна към Ема. — С какво мога да ви изкуша тази вечер, мадам?

— Салата „Цезар“, Джими, но с малко дресинг.

И щом сервитьорът се отдалечи, обърна менюто, макар че нямаше нужда да си припомня първия въпрос.

— Дневникът покрива само година и половина от присъдата ви. Вие обаче сте лежали повече от две години, така че се надявам, че можем да очакваме още един том, нали?

— Имам още цяла тетрадка материали — отвърна Лойд. — Мислех да вкарам някои от необичайните си изживявания в роман, който смятам да започна.

„Защото ако ги напишеш като дневник, никой издател няма да повярва, че си им авторът“, едва не отбеляза Ема на глас.

Сомелиерът изникна от нищото, призован от празната чаша на Лойд.

— Желаете ли да видите листа с вината, сър? Може би нещо към филето?

— Добра идея — каза Лойд и отвори дебелото подвързано в кожа меню, сякаш той бе домакинът. Прокара пръст по дългия списък бургундско и се спря в дъното на страницата. — Бутилка от реколта трийсет и седма, да.

— Отличен избор, сър.

Ема предположи, че това означава, че виното не е от евтините, но моментът не бе подходящ за разправии относно цената.

— И що за противен човек само е бил онзи Хеслер — каза тя, като хвърли поглед към втория си въпрос. — Мислех си, че подобни образи съществуват само в долнопробните книжки или в третокласните филми.

— Не, беше си съвсем истински — отвърна Лойд. — Но ако помните, успях да уредя прехвърлянето му в друг затвор.

— Помня — каза Ема, докато слагаха голямото филе пред госта й и салатата пред нея.

Лойд взе ножа и вилицата и докато набождаше филето, попита:

— Е, какво е предложението ви?

— Предложението ми е точно такова, каквото заслужавате — отвърна Ема рязко.

Лойд я погледна озадачено, остави ножа и вилицата и зачака да продължи.

— Мистър Лойд, много добре знам, че не сте написали нито дума от „Дневникът на един осъден“, а само сте сменили името на истинския автор със своето.

Лойд отвори уста, но преди да успее да възрази, Ема продължи:

— Ако сте достатъчно глупав да продължавате да твърдите, че вие сте написали книгата, първата ми среща утре сутринта ще бъде с наблюдаващия ви инспектор Брет Елдърс. И темата на разговора няма да бъде как върви превъзпитанието ви.

Сомелиерът се появи отново, отвори бутилката и зачака да му кажат кой ще опита виното. Лойд се взираше в Ема като заек, попаднал в светлините на фарове, така че тя кимна да й налеят, разклати чашата си, отпи малка глътка и каза:

— Отлично. Реколта трийсет и седма ми е от любимите.

Сомелиерът се поклони, напълни чашите им и тръгна да търси друга жертва.