Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Толкова съжалявам, че е трябвало да напуснеш Оксфорд — каза Мейзи, когато видя, че Ема се взира в плика.

— Трябваше или да продължа образованието си, или да родя детето на Хари, така че нямаше място за двоумение — отвърна Ема, без да откъсва поглед от плика.

— Сър Уолтър ми каза, че брат ти Джайлс е постъпил в Уесекския полк, но за съжаление…

— Виждам, че сте получили писмо от Хари — прекъсна я Ема, която вече не можеше да се сдържа.

— Не, не е от Хари — каза Мейзи. — А от някой си лейтенант Томас Брадшоу, който е служил с него на „Девониън“.

— И какво пише този лейтенант Брадшоу? — попита Ема, макар прекрасно да виждаше, че пликът е запечатан.

— Нямам представа — отвърна Мейзи. — Донесе ми го някой си доктор Уолас и каза, че в писмото се изказват съболезнования. Не исках да ми се припомня отново за смъртта на Хари и затова така и не го отворих.

— Но не е ли възможно писмото да хвърли някаква светлина върху случилото се на „Девониън“?

— Не ми се вярва — отвърна Мейзи. — В края на краищата те са се познавали само от няколко дни.

— Искате ли да ви го прочета, мисис Клифтън? — попита Ема: даваше си сметка, че на Мейзи й е неудобно да признае, че не може да чете.

— Не, мила, благодаря ти — отговори Мейзи. — В края на краищата това няма да ни върне Хари, нали?

— Така е — съгласи се Ема. — Но ще ми позволите ли поне аз да го прочета? Може би така ще намеря известен покой.

Водата в чайника започна да завира.

— Германците бомбардират нощем пристанището — рече Мейзи. — Надявам се, че доковете на Барингтън не са пострадали силно.

— Засега се разминаваме с пряко попадение — отвърна Ема и с неохота прие факта, че няма да й бъде позволено да прочете писмото. — Пък и не ми се вярва дори германците да се осмелят да пуснат бомба върху дядо.

Мейзи се разсмя и за момент Ема си помисли дали да не грабне плика от камината и да го отвори преди майката на Хари да успее да я спре. Хари обаче не би одобрил подобно нещо. Ако Мейзи напуснеше стаята дори за момент, Ема щеше да отвори плика, като го постави на парата от чайника, да провери подписа и да го върне на мястото му, преди тя да се върне.

Мейзи обаче сякаш четеше мислите й, защото остана да си седи до камината и не помръдна нито за миг.

— Дядо спомена, че трябва да ви поздравя — каза Ема, която все още нямаше намерение да се отказва.

Мейзи се изчерви и започна да приказва за новото й назначение в „Гранд Хотел“. Погледът на Ема все така не се откъсваше от плика. Внимателно оглеждаше отделните букви в адреса — трябваше да ги запечата в паметта си като на снимка, докато се върне в Имението. Когато Мейзи й върна малкия Себастиан с извинението, че се налага да се връща на работа, Ема се изправи с неохота, но не и преди да хвърли един последен поглед върху писмото.

По обратния път до Имението се стараеше да запази в ума си формата на буквите; слава богу, Себастиан беше заспал. Веднага щом колата спря на чакъла пред предните стъпала, Хъдсън отвори задната врата, за да може Ема да слезе и да отнесе сина си в къщата. Тя го понесе право към детската, където ги чакаше бавачката. За голяма изненада на жената, Ема целуна Себастиан по челото и излезе, без да каже нито дума.

Щом се озова в стаята си, отключи главното чекмедже на писалището си и извади купчината писма, които й бе написал Хари през годините.

Най-напред провери главното Х от подписа — просто и решително, също като буквата върху неразпечатания плик на Мейзи на Стил Хаус Лейн. Това й вдъхна кураж да продължи нататък. Затърси главно К и накрая го намери на една коледна картичка, където имаше и бонус — М от „мила“ — същите М и К като при „Мисис Клифтън“ от плика. Хари със сигурност е жив , повтаряше си тя. Намирането на „Бристол“ бе лесна работа, но „Англия“ й създаде повече трудности, докато не попадна на негово писмо от Италия, когато двамата още бяха ученици. Отне й повече от час да изреже всички 40 букви и цифри, преди да успее да възпроизведе адреса върху плика.

Мисис М. Клифтън

Стил Хаус Лейн 27

Бристол

Англия

Изтощена, Ема се отпусна на леглото. Нямаше представа кой е Томас Брадшоу, но едно беше сигурно — неразпечатаният плик над камината на Мейзи беше надписан от Хари и поради някаква причина, известна единствено на него, той не искаше тя да знае, че все още е жив. Запита се дали е нямало да размисли, ако е знаел, че тя е бременна, преди да замине на онова фатално плаване.

Отчаяно й се искаше да сподели новината, че Хари може и да е жив, с майка си, дядо си, с Грейс и, разбира се, с Мейзи, но си даваше сметка, че трябва да запази мълчание, докато не открие по-сигурно доказателство от едно неотворено писмо. В главата й започна да се оформя план.