Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Когато в девет сутринта през първия му ден на новото работно място Лойд стана да го посрещне, Хари осъзна, че досега е виждал старшия библиотекар само седнал. Лойд бе по-висок, отколкото беше очаквал, доста над метър и осемдесет. Въпреки нездравословната затворническа храна беше атлетичен и един от малцината затворници, които се бръснеха всяка сутрин. Със зализаната си назад черна коса приличаше на застаряващ популярен актьор, а не на човек, осъден на пет години за измама. Куин не знаеше подробности около престъплението му, което означаваше, че единствено директорът е наясно с цялата му история. А правилата в затвора бяха прости — ако някой затворник не реши сам да разкаже защо е вътре, не го питаш.

Лойд запозна Хари с ежедневната работа и когато слязоха да вечерят, новият помощник беше наясно с всичко. През следващите няколко дни Хари засипваше Лойд с въпроси по теми като събиране на пресрочени книги, наказания и подканване на затворниците да дарят собствените си книги на библиотеката при освобождаването им. Лойд не се беше замислял за подобни неща. Повечето от отговорите на старшия библиотекар бяха едносрични, така че Хари най-сетне го остави да се върне на мястото си, скрит зад новия брой на „Ню Йорк Таймс“.

Макар в Лейвънхам да имаше близо хиляда затворници, най-много един на всеки десет можеше да чете и пише, а от тях съвсем не всички си правеха труда да посещават библиотеката във вторник, четвъртък или неделя.

Хари скоро откри, че Макс Лойд е мързелив и гледа да изклинчи. Като че ли нямаше нищо против инициативите на новия си помощник, стига те да не означаваха допълнителна работа за него.

Основната задача на Лойд като че ли се свеждаше до грижата винаги да има топло кафе, ако случайно в библиотеката се отбие някой надзирател. След като вчерашният брой на „Ню Йорк Таймс“ пристигнеше от кабинета на директора, Лойд се настаняваше на бюрото си за остатъка от сутринта. Най-напред преглеждаше литературния раздел, след което насочваше вниманието си към обявите за запознанства, следвани от новините и спорта. След обедната почивка започваше да решава кръстословицата, а Хари я довършваше на следващата сутрин.

Тоест когато стигаше до Хари, вестникът вече беше от завчера. Той винаги започваше с международните новини, тъй като се интересуваше от хода на войната в Европа. Така научи за падането на Франция, а няколко месеца по-късно за оставката на Невил Чембърлейн от поста министър-председател и заместването му от Уинстън Чърчил. Той не беше всеобщ любимец, макар че Хари никога нямаше да забрави речта му при връчването на наградите в Бристолската гимназия. Изобщо не се съмняваше, че начело на Великобритания е застанал подходящият човек. Не минаваше ден, в който Хари да не се наругае, че е помощник-библиотекар в американски затвор, а не офицер в Кралския флот.

През последния час от деня, когато дори не можеше да измисли нещо ново за правене, Хари се заемаше да попълни дневника си.

Потрябва му малко повече от месец, за да научи всички книги по съответните им категории — първо художествената, след това техническата и научнопопулярната литература. През втория месец ги раздели на седем по-малки раздела, така че на затворниците не им се налагаше да губят време в търсене на трите книги по дърворезба, с които разполагаше библиотеката. Обясни на Лойд, че когато става въпрос за техническа литература, категорията е по-важна от името на автора. Лойд отвърна със свиване на рамене.

В неделя сутрин Хари тръгваше с количка из четирите блока и събираше просрочените книги — някои не бяха върнати повече от година. Очакваше, че някои от старите кримки в блок D ще недоволстват и дори ще възнегодуват срещу натрапването му, но явно всички искаха да видят човека, заради когото Хеслер беше прехвърлен в Пиърпойнт.

Комисията беше предложила на Хеслер по-висок пост в Пиърпойнт и той прие повишението, още повече че затворът се намираше по-близо до дома му. Макар Хари с нищо да не загатна, че има нещо общо с преместването на Хеслер, Куин не се сдържа и се зае да раздрънка случката от ухо на ухо, докато тя не се превърна в легенда.

При обиколките си из блоковете в търсене на изгубени книги Хари често чуваше истории, които вечер записваше в дневника си.

Директорът навестяваше от време на време библиотеката; една от причините за това бе, че когато се яви пред комисията, Хари беше описал отношението на мистър Суонсън към образованието на затворниците като дръзко, творческо и далновидно. Хари направо не можеше да повярва какви количества ласкателства може да поеме директорът, при това с най-голямо удоволствие.