Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

— Ужасен дребосък! Как изобщо е бил поканен?

Посланикът отново погледна към кабинета си и отново изпита облекчение, когато видя Беки да излиза на терасата и да му кима отсечено. Опита се да се съсредоточи върху онова, което принцесата казваше на жена му.

— Марджъри, ужасно ми се пуши. Мислите ли, че можем да се измъкнем за няколко минути?

— Разбира се, мадам. Да се върнем в посолството?

Докато те се отдалечаваха, посланикът се обърна да погледне Мартинес. Зашеметеният мъж не беше помръднал от мястото си. Погледът му все още бе прикован върху принцесата и той като че ли не забеляза как Себастиан тихо се връща на мястото си няколко стъпки зад него.

След като принцесата изчезна от поглед, Мартинес се обърна и направи знак на Себастиан да се приближи.

— Бях четвъртият, който разговаря с принцесата — бяха първите му думи. — Единствено президентът, премиерът и кметът бяха представени преди мен.

— Каква огромна чест, сър — каза Себастиан, сякаш беше станал свидетел на всичко. — Сигурно сте много горд.

— По-скоро смирен — отвърна Мартинес. — Това беше един от най-големите дни в живота ми. Знаеш ли — добави той, — мисля, че Нейно Величество се съгласи да вечеря с мен при следващото ми отиване в Лондон.

— Чувствам се виновен — каза Себастиан.

— Виновен ли?

— Да, сър. Бруно трябваше да стои тук и да споделя триумфа ви, не аз.

— Можеш да разкажеш на Бруно всичко, когато се върнеш в Лондон.

Себастиан гледаше как посланикът и секретарката му влизат в посолството и се запита дали баща му още е там.

— Имам време само докато принцесата си допуши цигарата — каза посланикът, след като нахълта в кабинета си, — но с нетърпение очаквам да разбера как мина срещата със сина ви.

— Естествено, отначало се шокира — каза Хари, докато си обличаше пилотската куртка. — Но когато му казах, че не е изключен и че все още го очакват в Кеймбридж през септември, се поуспокои. Предложих му да отлети обратно за Англия с мен, но той каза, че е обещал да закара пратка до Саутхамптън на „Куин Мери“ и че Мартинес е бил толкова добър с него, че това е най-малкото, което можел да направи.

— Саутхамптън — повтори посланикът. — Каза ли ви какво представлява пратката?

— Не. И аз не го притиснах, за да не се досети за истинската причина да дойда чак тук.

— Мъдро решение.

— Помислих си дали да не се върна с него на „Куин Мери“, но си дадох сметка, че ако го направя, Мартинес бързо ще се сети защо съм тук.

— Така е — съгласи се посланикът. — И какво се разбрахте?

— Обещах да го чакам, когато „Куин Мери“ влезе в пристанището на Саутхамптън.

— Как според вас ще реагира Мартинес, ако Себастиан му каже, че сте в Буенос Айрес?

— Казах, че може би е по-добре да не го споменава, тъй като Мартинес със сигурност ще поиска Себ да се върне в Лондон с мен. И той се съгласи да не казва нищо.

— Значи остава само да разбера какво има в пратката, а вие да се върнете в Лондон преди някой да ви е разпознал.

— Не зная как да изразя своята благодарност за всичко, което направихте, сър — каза Хари. — Много добре осъзнавам, че точно в този момент изобщо не ви трябва някой да ви разсейва допълнително.

— Изобщо не се притеснявайте, Хари. От години не съм се забавлявал така. Все пак мисля, че е по-добре да се измъкнете, преди…

Вратата се отвори и принцесата влезе в кабинета. Посланикът се поклони, докато принцесата се взираше в мъжа, облечен в униформа на капитан от авиацията.

— Позволете да ви представя капитан Питър Мей, мадам — незабавно каза посланикът.

Хари се поклони.

Принцесата извади цигарето от устата си.

— Капитан Мей, приятно ми е да се запознаем. — Вгледа се по-внимателно в Хари и добави: — Срещали ли сме се някога?

— Не, мадам — отвърна Хари. — Имам чувството, че бих запомнил, ако бяхме.

— Много забавно, капитан Мей. — Тя му се усмихна топло и изгаси цигарата си. — Е, господин посланик, бийте камбаната. Имам чувството, че е време за втора обиколка.

Докато мистър Матюс извеждаше принцесата на поляната, Беки поведе Хари в обратната посока: по задното стълбище и през кухнята до служебния изход на една странична уличка.

— Желая ви приятен полет до дома, капитан Мей.

Хари закрачи бавно към хотела си, погълнат от мисли. Ужасно му се искаше да се обади на Ема и да й каже, че се е видял със Себастиан, че той е в безопасност и ще се върне в Англия след няколко дни.

След като се върна в хотела, събра оскъдния си багаж, свали куфара си на рецепцията и попита дали има някакви вечерни полети до Лондон.