Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

Хари седеше на ръба на леглото и се питаше дали посланикът ще се окаже прав с твърдението си, че Мартинес ще налапа въдицата със скоростта на сьомга. Единствения път, когато беше ловил риба, сьомгата изобщо не беше обърнала внимание на стръвта му.

— Кога е пристигнала тази покана? — изкрещя Мартинес, вдигнал високо картичката с позлатени ръбове.

— Вчера сутринта беше доставена от човек от екипа на посланика — отвърна секретарката му.

— Не е в стила на англичаните да изпращат покани толкова късно — подозрително отбеляза Мартинес.

— Личната секретарка на посланика се обади, за да се извини. Каза ми, че не са получили отговор на доста покани, изпратени по пощата, и са предположили, че са се изгубили. Каза, ако получите друга покана по пощата, да я игнорирате.

— Проклети пощи — измърмори Мартинес.

Подаде поканата на сина си и започна да чете писмото на посланика.

— Както виждаш от поканата, мога да взема придружител — каза Мартинес. — Искаш ли да дойдеш?

— Майтапиш се — отвърна Диего. — По-скоро бих коленичил на литургия в катедралата, отколкото да се кланям и подмазвам на някакво си английско градинско парти.

— В такъв случай ще взема Себастиан. В края на краищата той е внук на лорд. Няма да е зле да създам впечатлението, че имам добри връзки с британската аристокрация.

— Къде е момчето?

— Резервирах му стая в хотел „Роял“ за два дни.

— Защо изобщо си го пратил там?

— Казах му, че може да си позволи няколко дни ваканция в Буенос Айрес, преди да тръгне обратно за Англия с пратка, която трябва да бъде доставена на „Сотбис“ и за която ще бъде добре възнаграден.

— Смяташ ли да му казваш какво има в контейнера.

— Разбира се, че не. Колкото по-малко знае, толкова по-добре.

— Може би ще е по-добре да пътувам с него, за да съм сигурен, че няма да стане някой фал.

— Не, така ще провалим цялото начинание. Момчето ще се върне в Англия с „Куин Мери“, а ние ще отлетим за Лондон няколко дни по-късно. Така той ще може да се промъкне през мрежата, докато английските митници се съсредоточат върху нас. И пак ще сме в Лондон преди търга.

— Още ли искаш да наддавам от твое име?

— Да. Не мога да рискувам да включа някой извън семейството.

— А няма ли риск някой да ме познае?

— Не и ако наддаваш по телефона.

— Ако обичате, застанете тук, господин президент — каза посланикът. — Нейно Кралско Височество ще дойде първо при вас. Сигурен съм, че имате да разговаряте за много неща.

— Мой английски лош — каза президентът.

— Не се безпокойте, господин президент. Нейно Кралско Височество е свикнала да се справя с този проблем.

Посланикът направи крачка вдясно.

— Добър ден, господин премиер. Вие ще бъдете представен втори на принцесата, след като тя приключи разговора си с президента.

— Бихте ли ми напомнили как е правилно да се обръщам към Нейно Величество?

— Разбира се, сър — каза посланикът, без да поправя грешката му. — Нейно Кралско Височество ще каже: „Добър ден, господин премиер“ и преди да се ръкувате, трябва да се поклоните. — Посланикът леко се поклони, за да демонстрира. Неколцина от присъстващите започнаха да упражняват движението, просто за всеки случай. — След това ще кажете: „Добър ден, Ваше Кралско Височество“. Тя ще започне разговор по някаква тема, на която ще можете да отговорите подобаващо. Смята се за нелюбезно вие да й задавате въпроси и трябва да се обръщате към нея с „мадам“. Когато тя понечи да се обърне към кмета, се покланяте отново и казвате: „Довиждане, Ваше Кралско Височество“.

Премиерът изглеждаше объркан.

— Нейно Кралско Височество ще се появи сред нас след няколко минути — каза посланикът и продължи с кмета на Буенос Айрес. Даде му същите инструкции и добави: — Вие ще сте последният официално представен гост.

Посланикът нямаше как да пропусне Мартинес, който се беше наредил на две стъпки зад кмета. Личеше си, че младежът до него е син на Хари Клифтън.

Мартинес тръгна право към посланика и попита:

— Ще се запозная ли с Нейно Величество?

— Надявах се да ви представя на Нейно Кралско Височество. Така че ако бъдете така добър да се върнете точно там, където бяхте, мистър Мартинес, ще я заведа при вас веднага след като тя приключи разговора с кмета. Боя се обаче, че това не включва вашия спътник. Принцесата не е свикнала да разговаря с двама души едновременно, така че се надявам младият джентълмен да бъде така любезен да се дръпне мъничко назад.