Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

— Разбира се, че ще се дръпне — каза Мартинес, без изобщо да поглежда Себастиан.

— А сега по-добре да вървя, в противен случай това представление никога няма да започне. — Посланикът тръгна през претъпканата градина към кабинета си, като внимаваше да не стъпва върху червената пътека.

Почетната гостенка седеше в ъгъла на кабинета му, пушеше и бъбреше със съпругата на посланика. В облечената й в бяла ръкавица ръка имаше дълго елегантно цигаре от слонова кост.

Посланикът се поклони.

— Готови сме, мадам. Когато кажете, можем да започваме.

— Тогава да приключваме, а? — каза принцесата, дръпна за последен път и угаси цигарата си в най-близкия пепелник.

Посланикът я изведе на балкона, където тя спря за момент. Диригентът вдигна палката си и оркестърът на Шотландската гвардия засвири непознатия за присъстващите национален химн на гостенката. Всички замълчаха, а повечето мъже имитираха посланика и застанаха мирно.

След като химнът свърши, Нейно Кралско Височество бавно слезе по червената пътека на поляната и посланикът я представи на президента Педро Арамбуру.

— Господин президент, много се радвам да ви видя отново — започна принцесата. — Благодаря за незабравимата сутрин. Много ми хареса заседанието на Парламента и обядът с вас и с кабинета ви.

— За нас е чест, че сте наша гостенка, мадам — отвърна той с единственото изречение, което бе репетирал дълго.

— И трябва да се съглася с вас, господин президент, когато казахте, че телешкото ви не отстъпва по нищо на онова, което можем да предложим от Шотландските възвишения.

Двамата се разсмяха, макар че президентът не беше сигурен защо точно.

Посланикът погледна над рамото на президента, за да провери дали премиерът, кметът и мистър Мартинес са се наредили според указанията. Забеляза, че Мартинес не може да откъсне очи от принцесата. Кимна на Беки и тя незабавно пристъпи напред, застана крачка зад Себастиан и прошепна:

— Мистър Клифтън?

Себастиан се обърна.

— Да? — отвърна той, изненадан, че някой го познава по име.

— Аз съм личната секретарка на посланика. Той помоли да бъдете така добър да дойдете с мен.

— Да предупредя ли дон Педро?

— Не — твърдо отвърна Беки. — Ще отнеме само няколко минути.

Себастиан изглеждаше неуверен, но тръгна след нея през тълпата в сутрешни костюми и рокли за коктейл. Влязоха в посолството през една странична врата.

Посланикът се усмихна, доволен, че първата част от операцията е минала така гладко.

— Непременно ще предам поздравите ви на Нейно Величество — каза принцесата и посланикът я поведе към премиера.

Макар да се опитваше да се съсредоточи върху всяка дума на принцесата в случай, че се наложи да се притече на помощ, си позволяваше от време на време да хвърля поглед към прозореца на кабинета си с надеждата, че ще види Беки да излиза на терасата — знак, че срещата между баща и син се е състояла.

Когато реши, че на принцесата й е дошло до гуша от премиера, той я поведе към кмета.

— Много ми е приятно да се запознаем — каза принцесата. — Миналата седмица лорд кметът на Лондон ми сподели колко му е харесало посещението му във вашия град.

— Благодаря, мадам — отвърна кметът. — С нетърпение очаквам да му върна комплимента по някое време догодина.

Посланикът погледна към кабинета си, но Беки все още я нямаше никаква.

Принцесата не се задържа дълго при кмета и дискретно даде да се разбере, че иска да продължи нататък. Посланикът неохотно изпълни желанието й.

— Ако ми позволите, мадам, бих желал да ви представя един от водещите банкери на града, дон Педро Мартинес. Уверен съм, че ще ви е интересно да научите, че той прекарва всяка година по един сезон в дома си в Лондон.

— За мен е огромна чест, Ваше Величество — с нисък поклон заяви Мартинес, преди принцесата да е успяла да отвори уста.

— Къде живеете в Лондон? — поинтересува се тя.

— На Итън Скуеър, Ваше Величество.

— Колко мило. Имам много приятели, които живеят в тази част на града.

— В такъв случай, Ваше Величество, можете да дойдете на вечеря някой път. Доведете всеки, когото пожелаете.

Посланикът с нетърпение зачака отговора на принцесата.

— Каква интересна идея — успя да промълви тя и побърза да продължи нататък.

Мартинес отново се поклони ниско. Посланикът забърза след почетната си гостенка. Изпита облекчение, когато тя спря да побъбри с жена му, но единственото изречение, което успя да дочуе, бе: