Джон Фаулз: Аристос

63

Няма да ни спаси никой, освен самите нас; окончателното доказателство за благоразположението на „Бог“ към нас се заключава във факта, че сме свободни или можем чрез стремежа си към свобода, да избираме развоя на събитията и по този начин поне да се противопоставим на някои от най-неблагоприятните за нас резултати от цялостното безразличие на процеса по отношение на индивида.

64

Свободата на волята е най-висшето човешко благо; невъзможно е да имаме едновременно и двете — и свободата, и благосклонното божество. Доколкото сме форма на материята, ние сме случайни и точно тази ужасяваща случайност ни дава възможността да бъдем свободни.

65

Никога няма докрай да узнаем защо съществуваме; защо [кое да е] нещо съществува или защо е необходимо. Цялата наша наука, цялото наше изкуство, цялото огромно здание на материята се издигат върху основите на тази безсмисленост; единственото възможно заключение е, че тя е едновременно необходима и благосклонна към продължаването на съществуването на материята.

66

Ние желаем да бъдем ръководени, но не сме подвластни никому. Винаги разсъждаваме по причинно-следствен и йерархичен начин. И процесът, и „Бог“ са еднакво безкрайни и необхватни. Фактът, че не сме безсмъртни ни пречи да осъзнаем тяхната същност, както и тяхната безпричинност.

67

„Бог“ има за своя причина това, което сам причинява; необходимостта от него се поражда от онова, което сам той превръща в необходимост; за нас е непостижимо да го осъзнаем.

68

И така в крайна сметка продължаваме да живеем, защото не знаем защо сме тук и защо живеем. Незнанието или случайността е така необходимо за човека, както и водата.

69

Можем да си представим не-съществуването на който и да е съществуващ обект. Убеждението ни, че той действително съществува, отчасти е подкрепено от факта, че би могло да го няма. Зад формата и масата винаги стои отсъствието — призракът на небитието.

70

Също както атомът е изграден от положителни и отрицателни частици, така и всяко нещо е изградено от своето собствено съществуване и не-съществуване. По този начин „Бог“ присъства чрез отсъствието си във всяко нещо и във всеки миг. Това е непроницаемата същност, загадката, битието — небитието дори и на най-простите неща.

71

Ориген 7: От памтивека Бог не познава изцяло самия себе си. Ако знаеше всичко за себе си, той би могъл да се самоопредели. Ако би могъл да се самоопредели, би си поставил граници. Но той знае за себе си само онова, което е сътворил. Сътвореното от него — това е неговото знание, а несътвореното — това е неговата загадка: загадка в него и за него.

Всичко това в еднаква степен се отнася и за човека.

72

Вездесъщото отсъствие на „Бог“ в обикновения живот е усещането за не-съществуване, мистерия и неизброими възможности; вечното съмнение относно същината на обекта и начина, по който ние го възприемаме; измерението, в което и чрез което съществуват всички други измерения. Бял лист, на който има рисунка; празно пространство, което включва сграда; тишина, изпълнена със соната; ходът на времето, който не позволява на усещането или на обекта да съществува вечно; всичко това е „Бог“.

73

Мистерията, или незнанието, представлява енергия. Веднага щом бъде разгадана и обяснена една загадка, тя престава да бъде източник на енергия. Ако отидем прекалено далеч с въпросите си, настъпва момент, в който отговорите, ако такива могат да бъдат дадени, биха убили. Можем да искаме да заприщим реката, но на свой риск заприщваме и извора. Всъщност, щом „Бог“ е непознаваем, ние не можем да заприщим извора на най-дълбоката загадка на съществуването. „Бог“ е енергията на всички въпроси и търсения, а следователно — изначален източник на всички действия и желания.

74

Не се смятам за атеист, но това схващане за „Бог“, както и нашата безалтернативна неподвластност, ме задължават да се държа в обществото, сякаш съм.

75

Каквато и симпатия да изпитвам към религиите, каквото и възхищение да изразявам към някои техни последователи, каквато и историческа и биологическа необходимост да виждам в тях, каквато и да е метафоричната истина, която те носят, аз не мога да ги приема като достоверно обяснение на действителността. За мен невероятността на религиите е пропорционална на настойчивостта, с която те изискват вяра в човешките достойнства и възможност за намеса на божествените сили.