Джон Фаулз - Аристос

13

Истината е, че не е имало никакво корабокрушение и няма да има никаква обетована земя. И ако някога изобщо е съществувала идеалната обетована земя Ханаан, в нея не биха могли да живеят хора.

14

Човекът вечно търси причината. Търсим причината за това, че сме оставени на волята на вятъра, за нашето пребиваване на сала; тайнствената сила, първопричината, бога, лицето зад мистериозната маска на битието и небитието. Някои създават действащ бог, изхождайки от най-доброто в собствената си природа; един великодушен баща, нежна майка, мъдър брат, очарователна сестра.

Други създават действащ бог от характерни качества: от такива положителни човешки качества като милосърдие, загриженост и справедливост.

Някои пък превъплъщават в действащ бог своите най-лоши качества; един бог, който е садистично жесток и напълно абсурден; един бог, който никога не се появява; безогледен експлоататор на беззащитния човек; злобният тиран от Битие 3:1-17 2.

15

А между тези две племена — на непоколебимо вярващите в деятелния добър бог и на непоколебимо вярващите в деятелния лош бог, — се лута без посока огромната тълпа, притисната между Панглос 3и Йов 4. Те лицемерно се кланят на някакво фалшиво изображение или просто не вярват в нищо. През това столетие те клонят към Йов. И ако съществува действащ добър бог, то от 1914 година насам той плаща твърде малки възнаграждения.

16

И така, докато човекът успее да разгадае една причина за своето съществуване, друга изниква от тайнствения извор, защото съществуването му продължава. Тази необяснима за него неизчерпаемост го дразни. Той съществува, но се чувства унизен.

17

Човекът е вечна липса, безкрайна недостатъчност, носен по очевидно безбрежния океан на очевидно пълното безразличие към всяко индивидуално нещо. Той смътно осъзнава, че потъват други салове, които са прекалено далеч от него, за да прецени дали на тях има други хора, но същевременно те са твърде многобройни и твърде еднакви, за да предположи обратното.

18

Той живее в един свят, който е оцелял, но винаги е оцелявал на косъм. Всичко, което съществува, е оцеляло там, където би могло и да не оцелее. Всеки свят е и винаги ще бъде своеобразен Ноев ковчег.

19

Древният мит, че неговият сал, неговият свят е специално закрилян и покровителстван, сега звучи нелепо. Човекът е видял и разбрал посланието на далечните супернови [звезди] и знае, че слънцето става все по-голямо и по-горещо и че един ден неговият свят ще се превърне в нажежено до бяло кълбо, обхванато отвсякъде от пламъци; той знае, че водородната бомба на слънцето може да доунищожи вече мъртвата планета. А има и други водородни бомби, чакащи на по-близко разстояние. Откъдето и да я погледне, перспективата пред него е ужасяваща.

20

Човечеството обаче се намира в най-добрата от всички възможни ситуации за човечеството . Тя може да не е най-добрата възможна за вас или за мен, за един или за друг човек; за една или за друга епоха; за един или за друг свят.

21

Тя е най-добрата възможна ситуация за нас, защото е безгранична ситуация за ограничената случайност; с други думи, неин основен принцип винаги ще бъде случайността, но случайност в рамките на определени граници. Случайност без граници е равносилна на вселена без физически закони, тоест постоянен и тотален хаос.

22

Един бог, който ни разкрива своята воля, който ни „чува“, който откликва на нашите молитви, който може да бъде умилостивяван, богът, който простите хора често си представят като най-желан: такъв бог би унищожил всяка наша случайност, всяка наша цел и всяко наше щастие.

23

Случайността ни е приучила да живеем в условия на случайност. Всички наши удоволствия зависят от нея. Дори и да се подготвям за удоволствието и с нетърпение да го очаквам, моята евентуална наслада от него пак е въпрос на случайност. Там, където времето тече, има и случайност. Можем да умрем, преди да сме отгърнали следващата страница.

24

„Аз съм“ означава, че „не съм бил“, че „може и да ме е нямало“, „да ме няма“ или пък че „няма да ме има“.

25

За да имаме смисъл, цел и удоволствие в живота, винаги е било и винаги ще е необходимо да живеем в едно цяло, което да е напълно безразлично към индивидуалността; а точният израз на неговото безразличие е, че за всяко отделно същество продължителността на съществуване и късметът по време на това съществуване са по принцип, но не и безусловно, въпрос на случайност.