Джон Фаулз - Аристос

42

Безкрайността на феникса или безкрайното разширяване. Което и да е вярно, днешните астрофизици знаят това, което някога Хераклит е предполагал: че всяко слънце повишава температурата си и накрая поглъща своята планетарна система. Погледнете през прозореца: всичко, което виждате, е застинал огън, в [миг на] преход от огън към огън. Градове, уравнения, любовници, пейзажи: всички шеметно се носят към водородната пещ.

43

Дори да можехме да установим с точност мига на възникване на нашата вселена, пак нямаше да проникнем в генезиса на онова, което може би съществува, а може би не, отвъд границите на нашите познавателни възможности. За учените е по-лесно да приемат, че всичко, което се намира извън обсега на нашите знания в дадения момент, просто не съществува; но логическите шансове са равни, а практическата вероятност е изцяло на моя страна.

44

Нищо не е уникално в рамките на своя вид, дори космосът, но всяко нещо е уникално в рамките на собственото си съществуване [т.е. само по себе си].

45

Ако космосът е безграничен, то той няма край и цел. В такъв случай съществуването му се обезсмисля. Единствената му цел са средствата, които му служат. Космосът съществува, за да съществува.

46

Само един процес е в състояние да даде възможност на всички съзнателни същества да са равни по значимост: безкрайният. Ако съществуваше каквато и да било крайна цел, към която да е устремена еволюцията, то тогава ние с вас щяхме да сме роби на фараона, строителя на пирамиди. Но ако крайна цел няма, което е възможно само в една безкрайна вселена, то тогава ние с вас сме равни независимо от епохата и света, на които принадлежим. Защото и пред вас, и пред мен стръмният склон е еднакъв, простира се толкова далеч напред, колкото и назад. Това е великото доказателство за безкрайността на цялото. То никога не е било създавано и никога няма да свърши, така че всичко съществуващо е равнопоставено в него.

47

Поставих тази дума в кавички, за да я дистанцирам от всички общоприети значения, които се влагат в нея; за да я пречистя от всички възможни човешки асоциации.

48

„Бог“ е ситуация. Не сила или същество, нито пък влияние. Не е „той“ или „тя“, нито „то“. Не е битие или небитие, а ситуация, в която може да има едновременно и битие, и небитие.

49

И понеже хората не разбират как това, което го няма, може да влияе на това, което съществува, те твърдят, че „Бог“ има и че той ръководи всичко. Но нашето непознаване на „Бога“ и на неговите мотиви винаги ще си остане безкрайно. Да питаш: „Какво е Бог?“ е също толкова безполезно, колкото и да задаваш въпроса: „Кога започва и свършва безкрайността?“

50

Съществуването е напълно или потенциално познаваемо; „Бог“ е абсолютно непознаваем. Най-многото, което можем някога да узнаем, е защо съществуването е това, което е; защо то се нуждае от определени закони и елементи, за да бъде продължено. Но никога няма напълно да разберем причината на съществуването.

51

Августин Блажени: „Ние знаем само какво Бог не е.“ Съществуването е индивидуално, следователно „Бог“ не е индивидуалност. Съществуването се променя, следователно „Бог“ — не. Съществуването има силата да се намесва, следователно „Бог“ няма. Съществуването е ограничено, следователно „Бог“ е безкраен. Но „Бог“ е вездесъщ, тъй като всичко, което съществува (следователно е индивидуално), не е.

52

„Бог“ е небитие; но небитие, което е вездесъщо и всеобхватно като въздействие. Не може да съществува в нито един познат смисъл, отнасящ се до материалните организми, но това не означава, че тази ситуация е безсмислена за тях. Ако например станете свидетел на сбиване между двама души, но не се намесите (макар че бихте могли), то вие всъщност се намесвате чрез своята ненамеса; точно такава е ситуацията с „Бог“.

53

По същество цялото е ситуация, при която принципите и събитията са всичко, а индивидуалният обект е нищо. След като „Бог“ е така тотално безразличен към индивидуалното, то всички негови симпатии трябва да са на страната на цялото. Но той изразява симпатиите си чрез небитието си и чрез пълната си непознаваемост. Той е у-вей и у-мин, без-действие и без-име.

54

Даодъдзин 6:

LXVII. Ако наподобяваше каквото и да било, то отдавна би изгубило всякакво значение.