Джон Фаулз - Аристос

26

Това, което наричаме страдание, смърт, бедствие, нещастие, трагедия, всъщност би трябвало да наричаме цена на свободата. Единствената алтернатива на страданието в свободата е освободената от страдание несвобода.

27

Представете си, че сте бог и че създавате законите на вселената. Тогава ще се озовете в Божествено затруднение: добрите господари са длъжни да управляват всички по един и същи безпристрастен начин. Но нито един акт на управление не може да бъде еднакво справедлив за всички, в техните различни ситуации; може да има само едно изключение.

28

Божественото решение на този проблем е да се управлява чрез неуправление във всеки смисъл, който би означавал управляваните да не се чувстват управлявани; тоест да се създаде ситуация, при която управляваните да се управляват сами.

29

Ако творецът съществуваше, неговото второ дело би било да изчезне.

30

Оставете на масата зарове и напуснете стаята, но се постарайте да убедите играчите, че никога не сте били там, преди да излезете.

31

Добрият човек, а следователно и доброто универсално възпитание дава свобода на развитие или случайност в определени граници.

32

Цялото не е някаква фараонска вселена; сляпо обсебване от пирамиди, строежи и роби. Нашата пирамида няма връх; това не е пирамида. Ние не сме роби, които никога няма да видят върха, защото връх няма. След сто години животът може да бъде по-малко несъвършен, отколкото е днес; но след още сто години той ще бъде още по-малко несъвършен.

Усъвършенстването е безсмислено, защото когато и да се включим в безкрайния processus 5, ще очакваме с носталгия бъдещето да донесе по-добри времена. Това също е вредно, защото съвършенството като крайна цел в бъдещето поражда злокачественото заболяване на настоящето. За привържениците на усъвършенстването крайната цел — постигане на съвършенство в необозримото бъдеще, оправдава днешните несъвършени средства.

33

Ние градим безцелно; ние градим.

34

Нашата вселена е най-добрата възможна, защото в нея не може да съществува Обетована земя; място, където бихме могли да получим всичко онова, което сме способни да си представим. Създадени сме да се стремим: без стремежа ние бихме заприличали на вятърни мелници в един свят, където няма вятър.

35

Емили Дикинсън: Ако даденост е лятото, къде е на снега вълшебството?

36

Намираме се в най-добрата възможна ситуация, защото повсеместно знанията ни не проникват по-дълбоко от повърхността; никога няма да узнаем защо; никога няма да познаем бъдещето; никога няма да познаем бог или дали изобщо има бог; дори себе си никога няма да разберем. Тази загадъчна стена, обграждаща нашия свят и нашето възприемане на този свят, не е издигната с цел да ни обезсърчи, а за да ни насочи обратно към настоящето, към живота, към времето на нашето битие.

37

Космосът е безкрайно възпроизвеждане и разнообразие от огън, атоми, форми, сблъсъци, привличане, новопоявяващи се видове и мутации, случващи се в пространствено-времевия континуум; само така Законът може да надделее над Хаоса и само така Хаосът има шанс да устои на Закона.

38

Само в един безкрайно самовъзпроизвеждащ се космос и редът, и безпорядъкът могат да съществуват едновременно до безкрайност; а единственият космос, който има смисъл да съществува, е този, който безкрайно се възпроизвежда и обновява. От което следва, че той не е бил създаден, а винаги е съществувал.

39

Сътворението, ограничено във времето, е непонятно. Ако създателят не е бил самодостатъчен, би било абсурдно да допуснем, че е имало момент, в който той е осъзнавал това и не е предприел нищо, и заедно с това — момент, в който е поправил този свой недостатък. В кое е по-лесно да се повярва? Че винаги е съществувало нещо, или че някога е било нищо?

40

Християнството твърди, че сътворението има начало, среда и край. Според древните гърци сътворението е неограничен във времето processus . И двете твърдения са верни. Всичко, което е сътворено и следователно е индивидуално, има начало и край; но всеобщо начало и край не съществуват.

41

Нашата вселена може да се саморазруши, тенденцията на развитие рязко да промени посоката си. Може би вселените приличат на пулсиращи сърца, които носят спорите на човечеството и те покълват в студените междузвездни пространства, а после умират в есенен колапс. Или пък е възможно вселените да се разширяват вечно и безкрайно.