Джон Апдайк - Заека се завръща

— А ти?

— Горе.

Той се съблича в стаята си, където винаги го прави; в банята, от другата страна на вътрешната стена, водата започва да вие, да пее, да плиска. Поглежда надолу — няма ерекция. В банята я заварва наведена да проверява температурата на водата от кранчето. Между полукълбата на задника й има туфа косми. Отзад прилича на слаб момчешки гръб, вклинен в обърната картичка на сатенен женски задник. Копнее да я докосне, да докосне сатенената симетричност, и го прави. Опарва пръстите си, сякаш са срещнали неочаквана стъклена преграда. Джил не благоволява да трепне, нито да се обърне от докосването му, пробва водата, колкото си иска. Пенисът му си остава малък, но поне е спрял да се притеснява.

Банята им е кротка, тиха, течна и чиста. И двамата са изпълнени с нежност: той сапунисва и изплаква гърдите й, сякаш абсолютната им чистота го предизвиква да ги направи още по-чисти, тя застава на колене и разтрива гърба му, сякаш в него се е загнездила умората от цяла година работа. Закрива очите му с мократа кърпа; преброява сивите косми (шест) сред тези на гърдите му. Въпреки това, дори когато се изправят, за да се изсушат един друг, и той се извисява над нея като викинг, не може да се отърси от приятното безсилие в усещането, че са се озовали в края на сноп лъчи, насочени към облаците, че ролята им е да обикалят тази къща като две безцветни същества в телевизионен екран, които забавляват празна стая.

Тя поглежда към слабините му.

— Май не те възбуждам особено, а?

— Възбуждаш ме, възбуждаш ме. Твърде много. Все още ми е твърде странно. Дори не ти знам фамилията.

— Пендълтън. — Тя пада на колене върху килимчето в банята и поема пениса му в уста. Той се дръпва като ухапан.

— Чакай.

Джил сърдито поглежда нагоре към него, поглежда отвъд възвишението на отпуснатия му корем, раздразнително, като учудено дете, което не знае нито един от отговорите в последния за деня учебен час, а устата му хлъзгава от забранено лакомство. Той я подвига, както би повдигнал дете, но тялото й е по-дълго от това дете, и мишниците й са дълбоки и драскат; целува я по устата. Тук няма бонбони с пълнеж, устните й се втвърдяват и тя извърта слабото си лице, казвайки в рамото си:

— Никого не възбуждам особено. Нямам цици. Майка ми има страшни цици, може би това ми е проблемът.

— Разкажи ми за проблема ти — казва той и я повежда за ръката към спалнята.

— О, боже, един от онези дефектните. Като те гледам, ти си в по-лоша форма и от мен, дори не можеш да реагираш, когато някой си свали дрехите.

— Първите няколко пъти са трудни, трябва поне малко да възприемеш другия.

Той затъмнява стаята и те лягат върху леглото. Тя се опитва да го прегърне отново, твърди устни и остри колене, които желаят да приключат по-бързо с нещата, но той я обръща по гръб и масажира гърдите й, потупва ги, гали ги с кръгообразни движения.

— Те не са ти проблема — шепне гальовно. — Прекрасни са.

Там, долу, усеща как с лекота се втвърдява, съсирва се: сметана в хладилника. ОТКРИТА Е КЛИНИКА ЗА БЕГЪЛКИ. Бащи дават дежурства в свободните си вечери. Отпускайки се, Джил става жилава; сухожилия и негодувания излизат на повърхността.

— Би трябвало да изчукаш майка ми, наистина я бива с мъжете, смята, че те са началото и краят на всичко. Знам, че хойкаше още преди татко да умре.

— Затова ли избяга?

— Няма да повярваш, ако наистина ти кажа.

— Кажи ми.

— Един тип, с когото излизах, се опита да ме зариби с твърди наркотици.

— Това не е толкова невероятно.

— Да, ама причините му бяха налудничави. Виж, едва ли ти е до подобни глупости. Вече си твърд, защо просто не ми го дадеш?

— Кажи ми причините му.

— Ами, виждаш ли, когато се надрусвах, виждах, как да кажа, Бог. А той никога не успяваше. Виждаше само отрязъци от нещо като стари филми, които не си пасват.

— Какво ти е давал? Трева?

— О, не, тревата е все едно да пиеш кока-кола или нещо такова — ЛСД, когато успееше да намери. Странни хапчета. Обираше колите на лекари, за да им вземе мострите на лекарствата, и след това ги смесваше, за да види какво ще се получи. Имат си имена за тези хапчета. „Лилави сърца“, „Кукли“, не ги знам всичките. След това, след като открадна една спринцовка, започна да си инжектира разни неща, половината пъти дори не знаеше какво е, беше безумно. Така и не му позволих да ми пробие кожата. Мислех си, че всичко, което ми влезе през устата, бих могла да повърна, но от нещо, влязло през вените ми, няма как да се отърва, би могло да ме убие. Той казваше, че това било част от удоволствието. Беше наистина откачен, но имаше някаква, как да кажа, власт над мен. Така че избягах.