Джон Апдайк - Заека се завръща

— Едно момиче, което е избягало от къщи, и аз някак се забърках с нея снощи.

— Тук ли ще живее?

— Не и ако не искаш — провиква се спокойно гласът на Джил откъм стълбите. Тя се появява увита в чаршаф, сънят й е придал повече плътност, сега очите й са като свежа мокра трева. Тя казва на момчето: — Аз съм Джил. Ти си Нелсън. Баща ти ми разказа всичко за теб.

Тя се приближава към него, загърната в чаршафа като малък римски сенатор. Косата й е подпъхната под него отзад, челото й лъщи. Нелсън не отстъпва назад. Заека е смаян, когато забелязва, че са почти на един ръст.

— Здрасти — казва момчето. — Наистина ли ти е разказвал?

— О, да — продължава Джил, демонстрирайки класата си, несъмнено превръщайки се в собствената си майка, жена, която излива любезни слова в непозната къща, хвали вазите, завесите. — Ти изключително много ангажираш вниманието му. Имаш голям късмет, че имаш такъв грижовен баща.

Хлапето поглежда към него с полуотворена уста. Сутринта на Коледа. Той не знае какво има в кутията, но му се иска да го хареса, още преди да свали опаковката.

Придърпвайки чаршафа по-плътно около себе си, Джил ги увлича към кухнята, теглейки Нелсън след себе си с нишката на гласа си.

— Имаш късмет, че ще се повозиш на лодка. Обожавам лодки. Вкъщи имахме двадесет и два футов 12 12 1 фут = 0,305 м. — Б.р. платноход.

— Какво е платноход?

— Платноходка с една мачта.

— Другите повече ли имат?

— Разбира се. Шхуните и рибарските лодки. При шхуната голямата мачта е отзад, а при рибарската лодка с отпред. Навремето имахме рибарска лодка, но изискваше твърде много работа, всъщност си трябваше още един мъж.

— Плавала ли си?

— По цяло лято, до октомври. Не само това. През лятото всички трябваше да я стържем, да запушваме дупките с кълчища и да я боядисваме. Това ми беше почти най-любимото и всички се хващахме заедно на работа, родителите ми и аз, и братята ми.

— Колко братя имаше?

— Трима. Средният беше горе-долу на твоята възраст. Тринадесет?

Той кимва.

— Почти.

— Той ми беше любимият. Той ми е любимият.

Отвън някаква птичка дрезгаво загълчава с внезапна възбуда. Котка? Хладилникът мърка. Нелсън внезапно заявява:

— Аз имах сестра. Но тя умря.

— Как се казваше?

Налага се баща му да отговори вместо него:

— Ребека.

Въпреки това Джил не поглежда към него, а се съсредоточава върху момчето.

— Може ли да закуся, Нелсън?

— Разбира се.

— Не бих искала да ти изям последната порция от любимата зърнена закуска или нещо такова.

— Няма. Ще ти покажа къде ги държим. Не яж от оризовите „Криспис“, те са на хиляда години и имат вкус на брашно. Стафидените трици и азбучните парченца стават, купихме ги тази седмица от „Акме“.

— Кой пазарува, ти или баща ти?

— О, заедно. Понякога го пресрещам на „Пайн стрийт“ след работа.

— Кога се виждаш с майка ти?

— Често. Понякога през уикенда оставам в апартамента на Чарли Ставрос. Той има истински пистолет върху бюрото. Всичко е наред, де, има разрешително. Този уикенд не мога да им ида на гости, защото заминаха за Брега.

— Къде е Брега?

Удоволствието, че е толкова тъпа, предизвиква чупка в ъгълчетата на Нелсъновата уста.

— В Ню Джърси. Всички го наричат просто Брега. Преди понякога ходехме до Уайлдуд, но татко много се дразнеше от пътното движение.

— Ето това е нещо, което ми липсва — казва Джил — миризмата на морето. Там, където отраснах, градът се намираше на полуостров, от трите страни море.

— Хей, искаш ли да ти направя пържени филийки? Току-що се научих.

Нещо, вероятно ревност, кара Заека да изгуби търпение от тази сцена: синът му, въпреки дребния си ръст, костелив, доминиращ и бдителен, Джил в нейния чаршаф като някоя от онези фигури от комиксите „Справедливостта“ или „Свободата“ или „Скръбния Мир“. Той излиза навън, за да донесе неделния брой на „Триумф“, сяда на припек на стъпалата на верандата да прочете комиксите, докато буболечките не стават твърде нахални, и после се връща във всекидневната, и чете напосоки за египтяните, филаделфийците, семейство Онасис. От кухнята се носи цвъртене и кикотене, и шушукане. Чете раздела за градинарство (Не презирайте скромния златник, лапад и вратига, които растат в безгрижно изобилие в полетата и край шосетата в тези августовски дни; внимателно изсушени и подредени, те могат да се превърнат в привлекателни букети, които ще освежат задаващите се зимни месеци), когато детето влиза с ивица мляко върху горната устна и ококорени очи, и настойчиво, с някаква нова живост, пита: