Джон Апдайк - Заека се завръща

Джил спи до късно. В десет без петнайсет Заека плакне купичката си от закуската и чашата от кафето, а Нелсън се появява откъм задната врата на кухнята, с лице, почервеняло от натискането на педалите.

— Хей, татко!

— Шшш.

— Защо?

— От виковете ти ме заболява главата.

— Напи ли се снощи?

— Що за приказки са това? Никога не се напивам.

— Госпожа Фознахт се разплака, след като си тръгна.

— Сигурно защото ти и Били сте такива зверчета.

— Каза, че си щял да се срещаш с някого в Брюър.

Не би трябвало да разправя на децата такива неща. Тези разведени жени превръщат синовете си в умалени съпрузи: плачат, серат и сменят тампони току пред тях.

— С един приятел, с когото работя в печатницата. Слушахме някаква цветнокожа жена да свири на пиано, и после се прибрах вкъщи.

— Ние стояхме до след дванайсет часа и гледахме адски готин филм за някакви типове, които спират на едно място с лодки, които се отварят отпред, някакво място като Норвегия…

— Нормандия.

— Точно така. Бил ли си там?

— Не, бил съм на твоята възраст, когато това се е случило.

— Виждаше се как куршумите от картечницата карат водата да се изправя като гребен, велико беше.

— Хей, я пробвай да говориш по-тихо.

— Защо, татко? Мама ли се е върнала? Върнала ли се е?

— Не. Закусвал ли си?

— Да, тя ни даде бекон и пържени филийки. Научих се как се правят, лесно е, просто счупваш няколко яйца и взимаш хляб и го пържиш, някой път ще ти направя.

— Благодаря. И моята майка ми правеше навремето.

— Мразя как готви. Всичко е толкова мазно. Ти не си ли мразел как готви, татко?

— Харесваше ми. Беше единственият начин на готвене, който познавах.

— Били Фознахт казва, че тя умира, така ли е?

— Болна е. Но болестта се развива много бавно. Ти си виждал как е. Може да се оправи. Непрекъснато измислят нови лекарства срещу това.

— Надявам се наистина да умре, татко.

— Не е вярно. Не говори така.

— Госпожа Фознахт каза на Били, че трябва да казваш всичко, което чувстваш.

— Сигурен съм, че му говори куп глупости.

— Защо да са глупости? Мисля, че е приятна, щом й свикнеш с очите. Не я ли харесваш, татко? Тя мисли, че не я харесваш.

— Пеги е окей. Какви са ти плановете? Кога за последен път си ходил на неделно училище?

Момчето заобикаля, за да застане в полезрението на баща си.

— Имам си причина да бързам толкова за вкъщи. Господин Фознахт ще води Били на риба с лодката на един негов познат и Били помоли и аз да отида с тях, и аз казах, че трябва да те питам. Става ли, татко? Така или иначе трябваше да си дойда вкъщи, за да си взема бански и чисти панталони, целия се омазах от онзи шибан мотор.

Навсякъде около себе си Заека чува как езикът се разпада. Той казва безсилно:

— Не знаех, че в реката има риба.

— Оли каза, че са я почистили. Поне над Брюър. Той казва, че я зарибяват с пъстърва горе, около остров Айферт.

Оли, значи?

— Това е на часове оттук. Никога не си ходил за риба. Спомни си колко ти беше скучно на мача, на който те водихме.

— Онова беше скучна игра, тате. Играеха я други хора. А това е нещо, което правиш самия ти. А, тате? Може ли? Трябва да си взема банския и казах, че ще се върна с колелото до десет и половина.

Хлапето е в подножието на стълбите. Спри го.

Заека се провиква.

— Какво ще правя аз целия ден, ако ти заминеш?

— Можеш да идеш да видиш Маминка. И без това предпочита да вижда само теб. — Момчето приема, че си е осигурило разрешението и задумква нагоре по стълбите. Писъкът му от площадката смразява стомаха на баща му. Заека се придвижва към подножието на стълбите, за да поеме Нелсън в ръцете си. Но момчето, невредимо, стои вцепенено и изпълнено с ужас на предпоследното стъпало.

— Татко, нещо помръдна в леглото ти.

— В моето легло?

— Надникнах вътре и го видях!

Заека изказва предположение:

— Може би вентилаторът повдига чаршафите.

— Татко! — Бледността на детето започва да намалява при зараждащото се съмнение, че има нещо непълно в ужаса на ситуацията. — Има дълга коса и видях една ръка. Няма ли да повикаш полицията?

— Не, нека оставим бедната стара полиция да почива, неделя е. Всичко е наред, Нелсън, знам кой е.

— Знаеш ли?

Очите на момчето се свеждат отбранително, докато мозъкът му прехвърля информацията, с която разполага относно дългокоси създания в леглото. Той се опитва да свърже тази плетеница от полуфакти с надвисналата фигура на баща си, огромна гатанка по долна риза пред него. Заека казва: