Джон Апдайк - Заека се завръща

Нелсън се намесва:

— Това е единственият начин да получат справедливост, дядо. Законите ни защитават собствеността, вместо хората.

— Провалят собствените си цели, Нели. Много бели мъже с добри намерения, като самия мен, се обръщат срещу чернокожите. Бавно, но сигурно се настройват срещу тях. Не само, защото Виетнам победи, а заради реда и закона по улиците. За това гласува обикновеният човек. Прав ли съм, или не съм, Хари? Станал съм толкова старомоден, че вече не вярвам на собствените си преценки.

Хари си спомня, че някакъв дядка, отстрани на малката сцена, се беше протегнал изотзад и беше сложил ръка между краката й, провиквайки се „Аха!“. Тя беше спряла да танцува и гледаше втренчено през маската си. Всички притихнаха, дядката изненадващо събра в себе си достатъчно кръв, за да се изчерви. „Аха!“ Хари никога не забрави този триумфален вик, като че ли мъжът беше хванал в капан безценно животинче. „Аха!“ Той се привежда напред и отговаря на Спрингър:

— Нещата се развалят. Храната се разваля, хората се развалят, като че ли цялата държава се разваля. Сега черните имат повече от всякога, но може би им се струва все по-малко. Всички сме възпитани да искаме разни неща, но светът, като че ли не е достатъчно голям за всичките тези желания. Не знам. Не знам нищо.

Старият Спрингър се засмива; изсумтява, изръмжава, а малкият му сив мустак се слива със стърчащите от ноздрите му косъмчета:

— Чу ли за Теди Кенеди тази сутрин?

— Не, какво за него?

— Нели, запуши си ушите. Забравих, че си в колата, иначе изобщо нямаше да го споменавам.

— Какво, дядо? Какво е направил? Да не би някой да го е застрелял?

— Очевидно, Хари… — Спрингър говори с ъгълчето на устата си, все едно да предпази Нелсън, но все пак достатъчно силно, че детето да може да го чуе. — Май е изхвърлил някакво момиче от Пенсилвания в една от реките в Масачузетс. На мене ми изглежда като хладнокръвно убийство.

Погледнато отстрани лицето на Спрингър изглежда като издялано от розов камък, с румени петна на мястото, където скулите му изпъкваха, и топка червенина там, където започваше носът му. Едно нетърпеливо изострено лице, набръчкано от постоянната усмивка на търговеца. Поне едно нещо е сигурно при определянето на типа, задниците, които трябва да целунеш, са точно определен брой.

— Хванали ли са го? В затвора ли е, дядо?

— О, Нели, никога няма да вкарат някой Кенеди в затвора. Сега ще заличат отпечатъците, ще заличат уликите. Това е истински позор.

Заека пита:

— Как така е хвърлил някакво момиче?

— Намерили са я в колата му, която била обърната във водата до някакъв мост, забравих как се казваше, близо до един от онези острови. Станало е снощи и той не отишъл в полицията, докато те не дошли и почти не го арестували. И на това му викат демокрация, Хари, ето това е иронията.

— А ти какво му викаш?

— Викам му полицейска държава, управлявана от семейство Кенеди, ето какво му викам. Това семейство иска да купи държавата, още откакто онези Брахмини в Бостън отрязаха стария Джо. И след това се съюзи с Хитлер, докато беше човек на Ф. Д. Р. 11 11 Ф. Д. Р. — Франклин Делано Рузвелт — 1882–1945 г. — трийсет и втори президент на САЩ (1933–1945). — Б.пр. в Лондон. А сега принудиха младата вдовица да се ожени за онзи богат грък, да не би да им свършат американските парички. Не че тя е самата невинност, както я описват във вестниците, двамата са си лика-прилика. Ти какво мислиш, Хари? Глупости ли говоря? Вече съм толкова изкуфял, че не се чувам какво говоря?

Аха.

— Мисля — казва Хари — че си прав. Трябва да се присъединиш към младежта и да си купиш бомба.

Спрингър отмества поглед от пътя (жълтите извивки на рекламата на „Макдоналдс“ проблясват покрай тях, лъскавите колонки на една бензиностанция отразяват обедното слънце на хиляди парчета), за да види дали е прекалил. Господи, колко внимателни трябва да са хората един с друг. Ърл Енгстръм беше прав поне за това — по-добре да правиш бизнес с предмети, Спрингър казва, угоднически усмихнат, разкривайки порцеланови зъби изпод сивия мустак:

— За Кенеди ще кажа обаче, че не ме вбесяват толкова, колкото Ф. Д. Р. Ето това е луд мъж, Хари, толкова луд, че умря от червеи в мозъка. На семейство Кенеди им прави чест, че не се опитаха да обърнат икономиката с краката нагоре в полза на бедните, а си караха със старата система, така както я бяха наследили.

Нелсън се обажда:

— Били Фознахт казва, че когато пораснем, ще отхвърлим Системата.