Джон Апдайк - Заека се завръща

В хомеопатичната болница „Сестра на милосърдието“ в Брюър.

Полицията издирва мъж на име Хюбърт Джонсън, с последно местонахождение „Плъм стрийт“, който е видян в околността. Г-н Джонсън също е известен с прякора Скийтър и понякога се представя и като Фарнсуърт.

Началникът на пожарната в община „Фърнис“ Реймънд Бъди Феслър каза пред репортери на „Ват“: „Абсолютно съм сигурен, че пожарът е бил запален умишлено, но нямаме доказателства за коктейл Молотов или нещо подобно. Това не е бомба в обикновения смисъл на думата“.

Съседите са разстроени от случката и не докладват за нищо необичайно около къщата, освен тайнственото присъствие на чернокож мъж, смятан

Паяшек го потупва по рамото.

— Ако е жена ми — казва Заека — кажи й да се разкара. Кажи й, че съм умрял.

— Никой не те търси по телефона, Хари. Трябва да си поговоря с теб насаме. Ако може.

Това „ако може“ смразява сърцето на Хари. Паяшек имитира някой по-висшестоящ. Той затваря вратата с матирано стъкло, за да заглуши тракането на машината, отпуска се тежко на бюрото му и бавно разтваря пръсти върху купчината изпоцапани с мастило документи.

— Още лоши новини, Хари — казва. — Ще можеш ли да ги понесеш?

— Пробвай ме.

— Ужасно мразя, че трябва да ти сервирам това на фона на нещастието, което се случи с къщата ти, но няма смисъл да го усуквам. Нищо не е постоянно. От управата решиха да направят „Верити“ офсетова печатница. Ще запазим старата платформа за ръчната работа, но от „Ват“ казаха или да минаваме на офсет, или ще отидат да печатат във Филаделфия. Очакваше се от години. По този начин ще бъдем подготвени да поемаме и други периодични издания; в Брюър стартират няколко нови вестника, които, според мен, са пълни боклуци, но хората ги купуват, а законът не ги забранява, така че това е положението.

Въздишката му показва, че смята, че е бил достатъчно ясен. Челото му, погледнато отгоре, изглежда кръгло, тревожните бръчки се оттеглят към хоризонта на черепа му, където започва бледата му като мед коса със сресани назад кичури.

Заека се опитва да му помогне:

— Значи няма да има линотипери, а?

Паяшек стреснато го поглежда; веждите му се извиват и свъсват и за момент изглеждат закръглени и гладки на ясната, хвърляща издължени сенки светлина от флуоресцентните тръби над тях.

— Мислех, че това ти е станало ясно. Това е част от техническата картина, оттук идва икономията. При офсета всичко се работи на филм, горещият метал изцяло се изключва. Преминаваме на катоден лъч, Господи, той произвежда по две хиляди реда в минута, това значи, че целият „Ват“ ще е готов за седем минути. Можем да задържим няколко души, да ги обучим да работят на компютърна лента, споразумяхме се с профсъюза, но това е голяма жертва, Хари, от страна на ръководството. За съжаление ти си доста надолу в списъка. Това няма нищо общо с личния ти живот, разбери ме правилно, просто става дума за старшинство. Баща ти е сигурен, и Бучанан, естествено. Господи, ако го съкратим всички самаряни в града ще ни хванат за гушите. Аз лично не бих постъпил така. Ако бяха дошли да ме питат, щях да им кажа, че тоя тип е полупиян от единайсет часа сутринта, всички са така, по-скоро бих предпочел някой сакат кретен, стига да е бял…

— Добре — казва Заека. — Кога да се махам?

— Хари, ужасно съжалявам. Научи занаята, а сега те изхвърлят. Може някой от Брюърските ежедневници да те вземе или някой във Филаделфия, или Алънтаун, въпреки че както всички вестници фалират или свиват персонала си из целия щат, май в момента пазарът е преситен.

— Ще се оправя. Какво стана с Кърт Шрак?

— Кой е тоя?

— Нали се сещащ. Оня тип от „Шокелштухъл“.

— А, той ли? Това беше преди сто години. Доколкото си спомням той си купи ферма на север и гледа пилета. Ако не е умрял.

— А-ха. Предполагам, че най-удобно ще е да умра. От гледна точка на управлението.

— Не говори така, Хари, това страшно ме натъжава. Повярвай ми, ужасно съжалявам. Ти си млад мъж, за бога, най-добрите години тепърва ти предстоят. Искаш ли един бащински съвет? Изчезвай от страната. Остави тая бъркотия зад гърба си. Забрави тая глупачка, за която се ожени. Без да се обиждаш.

— Не се обиждам. Що се отнася до Дженис, не мога да я виня, и аз не бях кой знае колко умен. Но никъде не мога да отида, имам дете.

— Дете, коте. Не можеш да живееш така. Трябва да започнеш от номер едно. Ти си номер едно, не детето.

— Не е точно така — почва Заека и тогава осъзнава, от внезапно започналата да проблясва кръгла глава на Паяшек, приведена, сякаш разглежда размазаните листа по бюрото му, че човекът всъщност не иска да си говорят, иска Хари да си тръгне. Заека пита: