Фирдоуси - Шах-наме

След туй в чертога на Рустам се спряха,
вълнуваха го думите на шаха,
че след като прочете всичко сам,
изтръпна от похвалите Рустам,
изречени с любов от властелина
за него, най-добрия юначина.
И каза: „Братко, ти бъди спокоен,
Хосров ни е показал път достоен.
Аз най-добре разбирам твойта скръб
и няма тук да ти обърна гръб,
че те ценя и зная, вдигнал ръст:
след всяко зло — ще се роди и мъст.
За Сиявуш воювах аз в Туран
и много дни се бих в Мазандеран.
А ето че сега и ти със мъка
донесе тука шахската поръка.
Запя за миг и радостта у мене,
но за Бижан сърцето ми пак стене,
че ми е тъжно да те гледам аз
измъчен за чудесния витяз.
Но както Кей-Хосров ми заповяда,
отново ще се спусна без пощада
и своята глава дори ще дам,
но ще измъкна своя внук оттам.
О, само от смъртта да се укрия,
тъмницата до камък ще разбия:
готов съм даже злато, име, сан
да дам без капка мъка за Бижан!
Ще взема меча и ще вдигна щита,
огрян от шахската звезда честита.
И в тайното подземие ще вляза,
да доведа отново тук витяза.
Ала три дена поживей при мен,
от славен пир да бъдеш озарен;
пий вино, яж сред мирис на алое
и всичко в моя дом ще бъде твое.
Три дни да минат в сладости и песни
за шаха, за витязите чудесни —
а след това през утринната степ
към шаха ще потеглим двама с теб!“
Гив се изправи и целуна там
ръцете и нозете на Рустам,
повтаряйки: „О, всепобеден вожд,
ти, покоряваш с доблест, слава, мощ.
Единствен ти събра под небосклона
най-ясен ум и силата на слона.
И твоята звезда да бъде вечна,
че ме спаси от мъката сърдечна!“
Когато всичко туй дочу Рустам,
на радостта повярва сякаш сам.
И мигом той слугите разтревожи:
„Да дойдат тук най-славните велможи!“
Гив, Заваре и Фарамарз с Дастан
приседнаха на чудния диван.
Понесена от звуците на саза,
една вълшебна фея се показа.
Започна танц. И виното блестеше.
Наблизо чанг унесено звънеше.
И много радост всеки осени,
догдето не изминаха три дни.

Четвърта сутрин зазори в небето,
бе време с Гив да тръгнат през полето.
Рустам отдаде знак и проечаха
литаври и тръби към всяка стряха.
Събираха се там бойците вече
край пътя, що извиваше далече.
Тогаз Рустам надяна свойта броня
и мигновено метна се на коня.
Възседна Рахш със жезъла на Зал,
в броката румски той блестеше цял.
И слушаше как коня славен цвили
към небосклона със неземни сили,
готов да полети, подобно барс…
В Забул Рустам остави Фарамарз.
Избра със Гив най-славните бойци —
сто хиляди систански храбреци.
И с тях Рустам най-радостно замина
към трона превелик на властелина.
Щом столицата зърнаха те там —
дворецът шахски засия голям.
Полъхна леко вятър благодатен
да срещне като че юнака знатен.
Продума Гив: „Ще ида във двореца,
за да узнае шахът за храбреца,
що в този свят навред се е прочул,
а днес на Рахш пристига от Забул.“
„Бъди щастлив — Рустам след него рече, —
и шахът да не срещне злото вече!“
Отдалечи се бързо Гив напред,
от най-сияйно чувство бе обзет.
Пред шаха той застана със поклони,
възхвали го до тези небосклони.
Но той попита: „Где е Тахамтан?
И как пътува с мъка по Бижан?“
Отвърна Гив: „Велика е звездата
на шаха, що ни пази от бедата.
Рустам, когато твоя зов получи,
сърцето си за радостта отключи.
От думите ти беше озарен
и от надежда светла окрилен.
Той поводите с моите преплете,
поел щастлив към царя на царете.
Пристигнах пръв да потвърдя:
«Рустам е твой слуга и воин най-голям!»“
Възкликна шахът: „Ала где е този,
що защищава царските чертози?
Той ни обича, пазен от твореца,
ще го приема радостно в двореца.“
Отвърна Гив: „О, царю най-велик,
препуснах аз пред коня му за миг,
за да доставя тук вестта предрага
и да го срещнеш, както се полага.“
Пристигнаха жреци и ратоборци,
извика шахът всички царедворци,
сложиха в стремената крак до крак,
за да посрещнат чудния юнак.
Гударз, навъсил веждите си бели,
Фархад и Тус — безброй неща видели,
две трети от мъжете — юначаги,
със мечове в ръцете и с тояги, —
тъй както Кей-Кавус бе завещал,
поеха към сина велик на Зал.
Развеяните стягове плющяха.
Земята и небето в прах се сляха.
Посрещнаха Рустам във ясен ден.
От него всеки беше възхитен.
Могъщ, от коня слезе той тогава,
пое велможите да поздравява;
попита как е шаха, след това
го превъзнесе с трепетни слова.
И пак за миг възседнаха конете,
понесени към царя на царете.
Рустам почете своя шах с поклон
и си помисли пред самия трон,
че е достоен само този цар,
що е обичан като господар.
„Навеки — каза той — по божа воля
да украсяваш като лал престола.
Да бъдеш от Ормузд ти осиян,
към тебе да бъде милостив бахман.
През месец урдибих сияй лазурен,
пред погледа на Марс и на Меркурий.
А щом настъпи месец шахривар,
грижи се за войската в пек и жар.
През спандармузд пирувай мълчаливо,
че иде пролетта за всичко живо.
Бъди щастлив през дей и фарвардин,
над теб да не помръква свода син.
Да бъдеш надарен и благодатен,
когато тук азар пристигне златен.
А твоята съдба да е в абан,
подобно роб, под тежката ти длан.
Стадата ти да се множат, когато
мурдад света огрее като злато.
О, славни сине, властелине млад —
да бъде вечен над Иран хурдад!“
Той млъкна сред велможите събрани.
При себе си го Кей-Хосров покани.
И каза: „О, юнако на дълга,
да те отмине вражата ръка!
Ти всички тайни на света разплете,
но сам остана тайна за царете,
макар за тях да си избраник пръв —
Иран и мен ти браниш като лъв.
Рустаме, щом те видя, аз ликувам,
като че в други светове бленувам.
Кажи сега, дали са там добре
Дастан и Фарамарз, и Заваре?“
Рустам отвърна: „Царю на Иран,
за нас от мисли ти си завладян!
Живеят те, не знаейки уплаха,
защото тук не ги забравя шаха!“