Средновековни китайски новели

Минали десетина дни. Веднъж, като се разхождал, Чжън стигнал до дрехарите на западния пазар. Внезапно му се мярнала Жън, придружавали я предишните прислужнички. Чжън бързо я повикал. Жън се обърнала, завъртяла се в гъстата тълпа, за да се скрие. Чжън почнал да си пробива път напред, като продължавал да вика. Тогава тя застанала с гръб към него, закрила се с ветрилото си и казала:

— Вече знаете всичко, защо приближавате до мене?

— Че какво лошо има в това, ако зная? — отговорил Чжън.

Тя казала:

— Това е срамно, аз просто нямам очи да ви погледна.

— Толкова мислих за вас, не е ли жестоко да ме изоставите? — попитал Чжън.

Жън отговорила:

— Как смея да ви изоставя, страх ме е само, че ще ви бъде противно да ме видите.

Тогава Чжън дал клетва, за да подсили думите си. Жън се обърнала с лице към него, махнала ветрилото и ослепителната й красота блеснала както преди. Тя казала на Чжън:

— Сред хората има не една и не две такива хубавици като мене, само че вие досега не сте ги познавали. А в мене няма нищо изключително.

Чжън я помолил за втора радостна среща. Тя отговорила:

— Обикновено хората се отвращават и избягват такива от нашата порода не за друго, а защото ние им причиняваме вреда. Но аз не съм такава и ако не съм ви противна, бих искала докрай да ви поднасям кърпата и гребена 39.

Чжън обещал да намери място да я подслони. Жън казала:

— На изток оттук има сгради с големи дървета помежду, улиците са тихи, там може да се наеме жилище. Ами оня, с когото по-рано бяхте на юг от улица Сюанпин и който тръгна на изток, яхнал на бял кон, не е ли брат на жена ви? У дома му има много и различна покъщнина, той би могъл да ви даде назаем.

По същото време чичовци на Вей Ин заминали по служба из различни краища на страната и при него била струпана покъщнината от цели три къщи — да я пази. Чжън разпитал за жилището, както му казали, навестил и Вей Ин, за да заеме от него това-онова. Вей Ин попитал за какво му е. Чжън казал:

— Наскоро се сдобих с една хубавица, наех й вече къща и искам да й приготвя покъщнина.

Вей Ин се засмял:

— Като те гледам, тебе сигурно те е подмамило някое плашило. Каква ще е тая невиждана хубавица?

Но му дал всичко — завеси, легла, рогозки, а после накарал един от слугите си, умен и съобразителен, да тръгне подир Чжън и да огледа. Скоро слугата се върнал тичешком, задъхан и облян в пот. Вей Ин го посрещнал с въпрос:

— Видя ли я?

И веднага попитал пак:

— Как изглежда?

— Невероятна! — казал слугата. — Поднебесната още не е виждала такава.

Между роднините на Вей Ин имало доста хубавици от рода на жена му, пък и самият той отдавна си походвал и познавал много хубавици. Затова попитал:

— По-хубава ли е от еди-коя си?

— Не може и да се сравнява с нея!

Вей Ин изброил вече четири-пет красавици, а слугата все отговарял:

— Не може и да се сравнява.

По онова време ванът У имал една дъщеря, шеста в рода, по-малка сестра на жената на Вей Ин, прекрасна като фея, в рода я смятали за първа по красота. Вей Ин попитал:

— По-хубава ли е от шестата дъщеря на вана У?

И пак му отговорили:

— Не може и да се сравнява с нея.

Тогава Вей Ин плеснал е ръце и рекъл изумен:

— Възможно ли е да има в Поднебесната такъв човек?

Той бързо наредил да му донесат вода, измил си врата, сложил си превръзката за глава, намазал си устните и тръгнал. Когато стигнал там, Чжън не бил в къщи. Вей Ин влязъл през портата и видял едно момче-слуга с метла в ръцете да мете, а една прислужничка — да стои до вратата. Нищо друго не виждал. Той викнал на момчето. То се засмяло и отговорило:

— Няма ги.

Вей Ин се огледал, погледал и към стаите и видял, че изпод вратата се подава червена пола.

Нахълтал вътре, почнал да се озърта — и видял Жън, която се криела зад вратата. Вей Ин я измъкнал оттам на светло и я разгледал — хубостта й надминавала всичко, което разказвали за нея. Страстта на Вей Ин пламнала буйно, той обхванал Жън и почнал да я оскърбява, но тя не се поддавала. Нетърпеливият Вей Ин искал да я покори със сила и тогава тя казала:

— Покорявам се. Моля ви да ме пуснете за малко.

Но след като Вей Ин се съгласил, тя почнала да се брани и да се съпротивлява както в началото; това се повтаряло три-четири пъти. Тогава Вей Ин напрегнал всички сили. А силите на Жън вече свършвали, пот като град се леел от нея. Тя сама преценила, че това е неизбежно, отпуснала се и повече не се съпротивлявала, но станала много печална. Вей Ин попитал: