Средновековни китайски новели

Аз, Сюан-ю, като малък често съм слушал да говорят за това, и то най-различно, или да казват, че това са празни приказки.

В края на Дали 19срещнах началника на околия Лайу Чжан Чжун-гуй и благодарение на него чух цялата тази история. Оказа се, че Чжан И бил чичо по бащина линия на Чжан Чжун-гуй, той ми разказа всичко най-подробно, затова именно го записах.

През седмата година на Кайюан 20имало един даос, старецът Люй, който умеел да омагьосва. Веднъж старецът вървял по пътищата на Хандан 21и спрял да си почине в един хан. Свалил си шапката, разхлабил си колана, подложил торбата си и седнал. След малко видял на пътя един момък — това бил Лу. В къса дреха от груб плат, яхнал вран жребец, Лу отивал на нивата и също спрял в хана. Седнали двамата със стареца на една рогозка, приказвали си, смели се и им било особено приятно. След известно време Лу погледнал износените си окъсани дрехи, въздъхнал дълбоко и казал:

— В лошо време съм се родил на света аз, достойният мъж! Толкова ми е трудно!…

— Като ви гледам — здрав и прав човек сте — казал старецът, — шегувате се, приятно ви е, а пък въздишате и се оплаквате от трудности, защо така?

Момъкът отговорил:

— Че моето живот ли е? Кое му е хубавото?

— И това ако не е хубаво, кое тогава е хубаво? — възразил старецът.

— Човек идва на този свят, за да извърши подвиг и да издигне името си — отговорил момъкът, — да започне от пълководец и да стигне до министър, да яде от много съдове, да слуша хубава музика, родът му все повече да процъфтява, семейството му все повече да се замогва — тогава може да се говори за приятно. Някога ме влечеше към науките, исках да навляза в изкуството, представях си тогава, че ще мога да нося черно и лилаво 22. Но вече прехвърлих тридесетте, а още работя на нивата — и това ако не е трудно, кое тогава?

Казал това и очите му се премрежили, доспало му се. В този момент ханджията слагал да вари просо. Старецът извадил от торбата си една подложка за глава 23и я дал на момъка.

— Легнете на моята подложка — казал той, — и вашите помисли за слава ще се сбъднат, както вие искате.

Подложката била от зелен порцелан с отвори от двата края. Момъкът сложил глава върху нея и видял, че отворите й постепенно се уголемяват, от тях струи светлина. Тогава той станал, влязъл вътре, тръгнал да върви, докато стигнал до дома си.

След няколко месеца той се оженил за момиче от рода Цуй в околия Цинхъ. Момичето било много красиво, а още повече — имотно. Доволният момък сега се обличал хубаво, карал коне, с всеки ден живеел все по-разкошно.

На другата година той бил представен за цзиншъ 24и издържал изпита. След това се състояла и церемония, на която той съблякъл обикновените си дрехи, облякъл дрехи на сановник и посетил началниците си. Според указа той бил назначен началник на затвор в околия Вейнан. Скоро след това го повишили до цензор, после му предоставили място на секретар, сведущ по указите. След три години със заповед го направили управител на провинция Шънси, пратили го в Тунчжъу. Той се заел с работата по напоителните съоръжения, прокарал от Шънси канал с дължина осемдесет ли, тъй като там не можело да се минава, когато придойде вода. Хората от тези краища използували канала и, доволни, издялали от камък знак в памет на добродетелите на Лу.

След това го прехвърлили да управлява околия Биенчжъу, направили го инспектор в град Хънандао, а по-късно го повикали да стане управител на столичния окръг.

Същата година Дивно Войнственият император почнал война с племената жун и ди 25и разширил владенията си. Той присъединил туфанския 26Симоло и чжулунския 27Манбучжъ, нападнал и завзел областта Гуаша. Тогава се разчуло за убийството на управителя на граничните провинции Ван Цзюн-хуан — тази вест потресла земите по Хъ и Хуан 28. Императорът си спомнил за способния пълководец Лу и веднага му дал чин цензор и прокурор, а също и управител на областта Хъсидао. Тогава Лу разбил западните племена, отсякъл седем хиляди глави, разширил земите с деветстотин ли, издигнал три големи стени за защита на важни пунктове. Хората от земите по границата поставили на планината Цзюйиеншан каменен знак за прослава на Лу.

Когато Лу се върнал в двореца, заслугите му били записани, той се ползувал с изключителна благосклонност, оказвали му големи почести. Той бил назначен за съветник в палатата на чиновете и наградите, после го издигнали до началник на финансовата палата и същевременно цензор дафу 29. Лу се ползувал с известност сред съвременниците си като честен и уважаван човек, народът го почитал. Но тогавашният пръв министър го ненавиждал, стараел се да го уязви с клевети и Лу бил понижен до областен управител на Дуанчжъу. След три години го повикали за съветник на императора. А не след дълго той станал началник на висшия съвет и заедно със секретаря Сяо и съветниците Сун Бей и Гуан Тин управлявал над десет години. Ръководел мъдро, издавал поверителни заповеди, по три пъти на ден се срещал с императора, уговарял го и го наставлявал, докато най-сетне получил званието добродетелен министър.