Средновековни китайски новели

Значението на танската новела не се изчерпва с нейното влияние и въздействие по времето на династия Тан. Доразвивайки се в градските новели на Сунска епоха, в драмите на Юанска епоха, тя става съставна част на класическия роман.

За превод на настоящите новели е използуван „Сборник тански и сунски новели“ („Тан сун чуанци цзи“), съставен от известния съвременен писател и познавач на китайската древна литература Лу Син (Лу Син, Събрани съчинения, т. 10, Шанхай, 1948). При подреждането на новелите е спазен редът, по който те са дадени в оригинала.

На български език произведения от този род се превеждат за първи път от оригинал. Нуждата от такъв вид литература е несъмнена — тази литература въвежда читателя в твърде малко познатата засега у нас област на класическите източни литератури и го запознава с един от най-съвършените жанрове на богатата китайска класика. Да се надяваме, че новелата ще предизвика у българския читател траен интерес към този обширен дял на световната литература.

Бора Друмева

В края на Датун 1, при династия Лян 2, пълководецът Лин Цин, пратен да усмирява южните земи, потеглил на поход на юг, стигнал Гуйлин 3, разбил Ли Шъ-гу и Чън Чъ. Неговият подчинен Ъуян Хъ, обикаляйки земите, дошъл до Чанло 4и усмирил всички земи, които достигнал. Той навлизал все по-навътре, в труднопроходими места. Жена му, която вървяла с него, била дивна хубавица, крехка и белолика. И неговите подчинени му казвали:

— Защо военачалникът води хубавицата със себе си по тези места? Тук има духове, които често отвличат млади жени. Особено хубавици трудно могат да избягнат това. Би трябвало да я пазите грижливо.

Ъуян Хъ много се опасявал и нощем карал войниците да заобикалят в кръг неговата колиба, а жена си скривал вътре, на тайно място, здраво залоствал вратата, слагал и десетина прислужнички да я пазят. Веднъж нощта била особено ветровита и тъмна. Настъпила пета стража 5, наоколо било пълно безмълвие. Дрямка налегнала пазачите, те заспали облечени. Внезапно нещо, някакво същество, сякаш ги сепнало и веднага след това жената изчезнала. А вратата била залостена както преди. Жената излязла неизвестно откъде. Навън се издигали стръмни планини и пропасти, няколко крачки — и човек се загубва, невъзможно било да тръгнат да я търсят. Потърсили едва на разсъмване — никакви следи. Обзет от страшен гняв и мъка, Ъуян Хъ се заклел да не се връща, докато не я намери, и под предлог, че е болен, спрял тук войските си. Всеки ден те се пръскали на всички страни, навлизали все по-навътре в пропасти и по стръмнини, за да я търсят. След месец, на разстояние сто ли от лагера, неочаквано намерили в бамбуковия гъсталак едната везана пантофка на жената; въпреки влагата от дъждовете тя все още можела да се разпознае. На Ъуян Хъ му станало още по-тежко, той почнал още по-упорито да търси жена си. Подбрал тридесет души храбри воини и тръгнали въоръжени, натоварени с провизии; подслонявали се под скалите, хранели се където завърнат. След още десетина дена се отдалечили от лагера на около двеста ли. На юг се извисила планина, гъсто обрасла в зеленина. Стигнали до подножието й. Дълбока река опасвала планината. Тогава те направили салове от дървета и я преплували. Над една урва, между изумруденозелен бамбук, от време на време се мяркали пъстри дрехи, чувал се смях и говор. Воините намерили виещи се растения, опънали от тях въже и се изкатерили по урвата. Отзовали се сред засадени в редици борове и кипариси, с мудан 6помежду им, а под мудана — зелена трева, гъста и мека като килим. В кристалното безмълвие прозирали чудни гледки. В източна посока, край каменни порти се виждали няколко десетки жени в красиви, ярки дрехи — те се, разхождали, пеели и се смеели, излизали и пак влизали вътре. Като видели хора, жените бавно спрели и ги загледали, а когато воините стигнали до тях, те попитали:

— Защо сте дошли тука?

Ъуян Хъ им разказал подробно. Те дълго го гледали, после въздъхнали:

— Вашата съпруга е тука вече месец и нещо. Сега тя е болна, на легло е, ще ви съпроводим да я видите.

Влезли през врати с дървени крила, вътре се открили три просторни като зали помещения. Покрай четирите стени били поставени дивани, навсякъде все златотъкани и пъстри постилки, рогозки. Жената на Ъуян Хъ лежала на каменно ложе, отрупано със завивки, пред нея били наслагани редки ястия. Ъуян Хъ я загледал. Тя извърнала очи, хвърлила поглед към него и бързо му махнала с ръка да излезе. Жените казали: