Средновековни китайски новели

— В сравнение с вашата съпруга някои от нас са тук отдавна, от преди десет години. Тук обитава вълшебно същество, което е толкова силно, че може да убива хора, дори сто души въоръжени воини не могат да се справят с него. За щастие то още не се е върнало и вие трябва по-скоро да се махнете оттук. Но искаме от вас два ху 7хубаво вино, десет кучета за ядене 8, няколко десетки цзина 9коноп и съответно помощ за убиването му. Елате непременно точно по пладне. Внимавайте втория път да не дойдете по-рано. Нека сложим срок десет дни.

И понеже ги подканяли, воините си тръгнали. Ъуян Хъ също побързал да се върне. Той веднага потърсил най-хубаво силно вино, коноп и кучета и отишъл пак, както било уговорено. Жените казали:

— То обича вино, често се напива. А като се напие, винаги му се иска да покаже силата си: кара ни да завързваме с пъстра коприна ръцете и краката му за леглото, а после с един скок къса всичко. Ще се опитаме да изплетем тройни върви, тогава колкото и да се напъва, няма да ги развърже. Конопа ще вплетем скрито в бялата коприна и този път то няма да се измъкне. Цялото му тяло е като желязно, винаги пази и крие само мястото на няколко цуна 10под пъпа, там сигурно не може да устои на остро оръжие.

Те посочили някакви скали отстрани:

— Там си пази храната. Трябва да се скриете вътре и тихо да го изчакате. Виното сложете под цветята, кучетата пръснете в гората — ще почакаме нашият замисъл да сполучи и тогава ще ви повикаме.

И те зачакали, както им било казано, стаили дъх. Минало пладне, когато нещо като топ бяла коприна слязло откъм един връх, мярнало се, сякаш прелетяло, и влязло право в една пещера. След малко оттам излязъл едър мъж с прекрасна брада, над шест чъ 11висок, в бели дрехи и с жезъл в ръката, около него се тълпели жените. Като видял кучетата, той ги загледал изненадан, после с един скок ги уловил, разкъсал ги и почнал да смуче и дъвче, ял до насита. Жените се надпреварвали да му поднасят вино в нефритови чаши, шегували се, смеели се. Било много весело. Когато изпил няколко дъу 12вино, мъжът, подкрепян от жените, си тръгнал. Пак се чул весел смях. Минало доста време, докато жените излязат да повикат скритите воини. Те взели оръжието си, влезли вътре. Видели голяма бяла маймуна със завързани за леглото четири лапи. Като зърнала хора, маймуната почнала да се гърчи, искала да се освободи, но не можела. Очите й святкали като мълнии. Почнали в надпревара да я мушкат, но сякаш удряли желязо или камък. Улучили я под пъпа и я пронизали, кръвта бликнала като поток. Маймуната изстенала с въздишка:

— Небето ме погуби, не е възможно вие да можете да го сторите. Но твоята жена вече носи син — не убивай този син. Предстои му среща с великия император, той ще бъде главен клон в рода си.

Казала и издъхнала.

Претърсили съкровищниците й — там били натрупани скъпоценни предмети, най-изискани и скъпи неща за ядене се редели на няколко трапези. Не липсвало нищо, което се смята ценно сред обикновените хора. Имало няколко ху редки благовония, чифт скъпоценни мечове. А всичките тридесет жени били необикновени хубавици. Едната прекарала тук вече десет години. Тя разказала, че когато красотата им повехне, махали ги неизвестно къде. Но сега маймуната била заловена, с нея било свършено, а други такива вече нямало.

Сутрин тази маймуна се миела, слагала си шапка, леки бели дрехи, намятала бели копринени одежди, нямало за нея нито студ, нито зной. Цялото й тяло било в бели косми, дълги няколко цуна. У дома си често четяла някакви дървени пластинки, изписани със странни древни писмена, които никой не могъл да разбере. Като свършела да чете, слагала пластинките под стъпаловидните скали. А в ясни дни танцувала с чифт мечове и ги въртяла така, сякаш мълнии я опасвали, кръгът светлина около нея бил като луна. Хранела се рядко, обичала плодове и кестени и особено — кучета, прегризвала ги и пиела кръвта им. Когато преваляло пладне, тя внезапно изчезвала, за половин ден преброждала няколко хиляди ли, а привечер винаги се връщала. Така правела обикновено. Нямало нищо, което да поиска и да не постигне незабавно. Нощем се забавлявала, разпътничела с всичките жени цяла нощ, никога не заспивала. Разговаряла бавно и подробно, имала блестяща мисъл и била много способна. А по външен вид се приближавала до маймуните.

Тази година в началото на листопада тя неочаквано казала печално:

— Оплакали са се от мене пред духа на планината, чака ме смъртно наказание. Исках помощ от сонма духове, може би ще мога да избягна наказанието.