Средновековни китайски новели

— Защо не си весела?

Жън въздъхнала дълбоко и рекла:

— Горкият Чжън!…

— Защо казваш това? — попитал Вей Ин.

А тя отговорила:

— Чжън има шест чъ снага, а не може да защити една жена — нима това е истински мъж? Вие от малък сте знатен и богат, имали сте вече много хубавици, такива като мене сте срещали цели тълпи. А Чжън е беден, не е знатен. За онова, което се нарича удоволствие, той има само мене и нищо повече. Жестоко е да имате в излишък, а да ограбвате онези, на които не достига! Мъчно ми е, че той е беден, не може да стъпи сам на краката си, носи ваши дрехи, яде ваше ядене и затова напълно зависи от вас. Ако получаваше свое, пък макар и трици, нямаше сега да се стигне до това.

Вей Ин бил благороден и справедлив човек, като чул тези думи, той веднага я пуснал. Прибрал полите на дрехите си, поклонил се и благодарил:

— Не смея.

Скоро дошъл Чжън и се зарадвал, че се вижда с Вей Ин.

Оттогава Вей Ин давал на Жън всичко — дърва, ориз, други продукти. А когато Жън трябвало да излиза, винаги имала каляска с коне или паланкин. Вей Ин се разхождал с нея всеки ден и това било за него голяма радост. Всяка среща била много приятелска, двамата си позволявали всичко, но до едно — до разпътство — никога не стигали. Вей Ин я обичал, ценял я, нямало нищо, което да пожали за нея, и никога нищо не забравял да й даде — нито ядене, нито пиене. Жън разбирала неговата привързаност и му благодаряла:

— Неудобно ми е, като виждам колко е силна вашата любов. Виждам също, че аз, нищожната, не съм в състояние да ви отговоря с благосклонност. А пък и не бива да бъда неблагодарна към Чжън, затова не мога да ви дам радост. Аз съм от Цин, родена съм и съм израснала в град Цин. В моя род всички са музиканти, а от роднините ми мнозина са любими наложници, затова имам връзки с всички обитателки на кривите улички 40в Чанан. Ако има някоя хубавица, която ви привлича, но не можете да я достигнете, аз мога да ви я доведа. Бих искала с това да ви отплатя за добрината.

— Ще бъда много щастлив! — казал Вей Ин.

По това време на пазара имало една жена, която търгувала с дрехи, на име Чжан петнадесета. Тя имала много хубава, привлекателна фигура и Вей Ин често й се любувал. Затова той попитал Жън познава ли я. Тя отговорила:

— Това е моя по-малка братовчедка, лесно ще я спечелим.

И след десетина дни я довела.

Не минали няколко месеца, и жената омръзнала на Вей Ин, той доставил. Жън казала:

— Жените от пазара лесно се печелят, не си струва да правите усилия. Но може да има някоя скрита от хорските очи, за която е по-трудно да се измисли нещо — тогава само ми кажете, готова съм да дам всичкия си ум и сили.

Вей Ин казал:

— Вчера, по време на Студеното ядене 41, се разходихме с двама-трима приятели до храма Цянфусъ и видяхме как пълководецът Дяо Миен прави помен в залата на храма. Там имаше една свирачка на шън 42, на години два пъти по осем, с коса, увиснала от двете страни над ушите, необикновено грациозна и прелестна. Не я ли познавате?

— Това е любимата прислужничка. Нейната майка е по-голяма сестра на наложницата. Ще можем да я измолим.

Вей Ин й се поклонил до земята. Жън му обещала. Тя почнала да ходи често в дома на Дяо. След месец и нещо Вей Ин я заподканял, заразпитвал я за плановете й. Жън му поискала два топа коприна за подкуп. Вей Ин веднага й дал.

След още два дена, когато Жън и Вей Ин заедно се гощавали, Дяо Миен пратил един слуга на вран кон да потърси Жън. Тя чула, че я викат и с усмивка казала на Вей Ин:

— Нарежда се.

Оказало се, че отначало Жън пратила на любимата прислужничка болест и нито игли 43, нито лекарства могли да помогнат. Майка й и Дяо Миен били крайно огорчени и решили да търсят баячка. Жън тайно подкупила баячката, като я накарала да посочи нейното жилище и да каже, че ако болната отиде там, веднага ще има подобрение.

Затова, щом видяла болната, баячката казала:

— Не е хубаво да бъде в къщи, трябва да излезе оттук и да живее на югоизток, тогава ще се сдобие със сили за живот.

Дяо Миен и майката на болната грижливо потърсили това място — оказало се, че там е домът на Жън. Дяо Миен веднага помолил за жилище. Жън си дала вид, че отказва под предлог, че е тясно, но след като най-почтително я молили, накрая се съгласила. Превозили дрехите, дреболиите на болната и я пратили заедно с майка й у Жън. Щом стигнали, болната веднага се почувствувала по-добре. Не минали и няколко дена, и Жън тайно завела Вей Ин при нея, а след месец любимата прислужничка забременяла. Майка й се уплашила и веднага се върнала с нея в дома на Дяо Миен. С това свършило всичко.