Средновековни китайски новели

Един ден Жън казала на Чжън:

— Можете ли да намерите пари, пет-шест хиляди? Имам един изгоден план.

— Мога — отговорил Чжън.

Примолил се тук-там, взел назаем и събрал шест хиляди. Жън казала:

— На пазара се продава кон с белег на крака, можете да го купите и да го отведете у вас.

Чжън отишъл на пазара и наистина видял един човек да води кон за продан. На левия си крак конят имал черно. Чжън го купил и се върнал в къщи. Жена му и братята му почнали да му се присмиват, те казвали:

— Това е боклук, за какво си го купил?

Скоро след това Жън рекла:

— Конят може вече да се продава. За него трябва да получите тридесет хиляди.

И Чжън тръгнал да го продава. Имало такива, които му давали двадесет хиляди. Чжън не се съгласявал. Накрая целият пазар казал:

— Единия го прихванало и купува скъпо и прескъпо, на другия пък му е толкова мило, че не продава — каква е тая работа?

Чжън яхнал коня и тръгнал да се връща. А купувачът вървял подир него чак до портата му и все покачвал цената, стигнал до двадесет и пет хиляди. Чжън не се съгласявал, той казал:

— Ако не дадеш тридесет хиляди, няма да го продам.

Жена му и братята му в един глас му се карали, но той не искал — и толкова, докато най-сетне купувачът покачил цената до тридесет хиляди. Тогава Чжън издебнал удобен момент и го подпитал защо прави това. Оказало се, че един императорски кон в околия Чжаоин, с черно на крака, умрял преди три години, а купувачът — дребен чиновник — не го зачеркнал веднага в списъците. От това той получил за държавна сметка шестдесет хиляди. И за половината пари да купи кон, пак щяло да му остане доста, защото, щом един кон е зачислен, всичките пари за фураж и зърно през тези три години ги получава чиновникът. Затова именно той купил коня — да попълни недостига.

Тъй като дрехите на Жън се поизносили, тя помолила Вей Ин за други. Вей Ин бил готов да й купи всякаква коприна, но Жън не пожелала, тя казала:

— Бих искала да получа готови.

Вей Ин повикал търговеца Чжан Да, за да купи от него, накарал го да види Жън, да я попита какво иска. Чжан Да я видял и казал изумен на Вей Ин:

— Тя сигурно е от рода на небесните феи, а вие сте я отвлекли. Тя не би трябвало да живее сред хората, върнете я по-скоро, да не се стигне до нещастие.

Ето как вълнувала хората нейната красота. Така тя купувала все готови дрехи, не си шиела сама и причината за това не била ясна.

След година и нещо Чжън като военен бил преместен, назначили го комендант в околия Цзинчън, област Хуайли. Дотогава Чжън имал жена и дом и макар че денем ходел тук-там, нощем се прибирал да нощува у дома си и много се огорчавал, че не може да отделя вечерите специално за Жън. Когато тръгнал за мястото на службата, той поканил Жън да отиде с него. Жън не искала да тръгва, тя казала:

— Цял месец да пътуваме заедно — това е малко, за да ни направи удоволствие. Аз ви моля да пресметнете и да ми оставите храна, а пък аз ще живея скромно и ще чакам да се върнете.

Чжън я молел най-искрено, но Жън все повече се противяла. Тогава Чжън помолил Вей Ин да му помогне. Вей Ин също почнал да я окуражава, попитал я защо не иска. Жън дълго мълчала, после казала:

— От една врачка чух, че тази година за мене е гибелно да пътувам на запад, затова не искам.

Но Чжън бил до такава степен увлечен, че не мислел за нищо друго. Двамата с Вей, Ин се разсмели:

— Такъв ясен ум, и да се остави да го объркват с разни дяволии!

И продължили настойчиво да я молят. Жън казала:

— Ами ако предсказаното от врачката се сбъдне и аз умра напразно по ваша вина, каква полза?

Двамата отговорили:

— Как може такова нещо?

И почнали да я молят пак така искрено, както отначало.

Жън била принудена да тръгне. Вей Ин й заел кон, тръгнал да ги изпрати до град Лингао. Там те се разделили.

След две нощи стигнали до Мавей. Жън яздела своя кон най-отпред, Чжън яздел магарето си след нея, а след тях яздели отделно прислужничките. По това време край западните порти вече десетина дни коняри дресирали ловни кучета при река Лочуан. Станало така, че щом излезли на пътя, от храсталаците изскочила сюрия кучета. И Чжън видял как Жън внезапно се търкулнала на земята, възвърнала си истинския вид на лисица и хукнала на юг, а кучетата — подире й. Чжън се втурнал след тях с викове, но не можел да ги спре. След едно ли и нещо кучетата я хванали. Чжън, сдържайки сълзите си, извадил от дисагите пари и платил да я погребат и да издялат от дърво знак на гроба. Обърнал се да погледне коня й — той пасял трева край пътя, всички дрехи били струпани върху седлото, а обувките и чорапите още висели от стремената като обвивка на какавида. Само украшенията за глава били паднали на земята, повече нищо не се виждало. Прислужничките също изчезнали.