Средновековни китайски новели

Поклонил се ниско, доземи, и си тръгнал.

Жън била лисица-омайница 32.

Имало един виден чиновник Вей, на име Ин, девети поред в рода си, внук на вана Вей от град Синан. На младини той западнал, увлякъл се от виното. Зетят на неговия чичо се казвал Чжън, шести в рода си, името му не помня. Преди време той често и майсторски фехтувал. Обичал също виното и жените, но бил беден, без близки и разчитал изцяло на рода на жена си. Двамата с Вей Ин се сприятелили и навсякъде били неразделни.

Едно лято — през шестия месец на деветата година на Тиенбао 33, Вей Ин и Чжън тръгнали по улиците на Чанан, смятали да отидат да пият в квартал Синчанли. Като стигнали на юг от улица Сюанпин, Чжън казал, че има работа и помолил Вей Ин да продължи сам до мястото, където смятали да се черпят, като обещал да отиде по-късно. Вей Ин на бял кон тръгнал на изток, а Чжън на магаре — на юг. Минал през северните порти 34на улица Шънпин и неочаквано срещнал три жени да вървят по средата на пътя. Средната била с бели дрехи, истинска хубавица. Като я видял, Чжън, изумен и възхитен, шибнал магарето си. Той ту минавал пред нея, ту оставал зад нея, искал да я позакачи, но не смеел. Жената току му хвърляла нежни погледи, сякаш да покаже благосклонността си.

— Такава хубавица, а върви пешком, защо така? — пошегувал се Чжън.

Жената с белите дрехи се засмяла:

— Щом има такива, които, вместо да предложат на мене, сами яздят, какво ми остава, освен да вървя пешком?

Чжън казал:

— Жалката езда не е достойна да замени стъпките на хубавицата, но аз съм готов веднага да ви предложа. А на мене ми стига и това да вървя след вас.

Двамата се спогледнали и се разсмели. Спътничките на жената също ги насърчавали, докато накрая двамата се почувствували съвсем свободно. Чжън вървял с жените на изток чак до Градината на веселите разходки. Вече се смрачило. Той видял някакво жилище, заобиколено от измазана с пръст стена с широка порта за кола и внушителни сгради вътре. Жената с белите дрехи тръгнала да влиза, погледнала Чжън и казала:

— Ако обичате, почакайте малко — и влязла.

Една от прислужничките, които я придружавали, спряла до преградата на портата 35и го попитала как се казва, кой е поред в рода си. Чжън й казал и също я разпитал за жената. Тя отговорила:

— Казва се Жън и е двадесета в рода си.

След малко го поканила да влезе. Чжън вързал магарето си до портата, сложил си шапката върху седлото. Отначало видял една жена, над тридесетгодишна, която го посрещнала. Това била по-голямата сестра на Жън. Наредила светилници, сложила ястия, поднесли им и те изпили по няколко чаши вино. Тогава влязла Жън, освежена и разведрена. Пили доста и било много весело. Легнали си късно през нощта. Грациозната прелест и красота на Жън, песните и смехът, обноските, постъпките — всичко било възхитително, просто невероятно за обикновен човек. Наближило утрото и Жън казала:

— Би трябвало вече да си отивате. Моят по-малък брат има връзки с цзяофана 36, той заема длъжност в южния я 37и сутрин става рано, за да излезе, затова не бива да се бавите.

Тогава уговорили следващата среща и Чжън си тръгнал. Стигнал до портите на улицата, но те били още затворени. До портите живеел един чуждоземец, който продавал питки. Той тъкмо окачил фенера си и разпалвал огъня. Чжън седнал под неговия навес — да си почине и да почака, докато ударят барабана 38 — и заговорил със собственика. Посочил му мястото, където преспал, и го попитал:

— Като тръгнеш на изток оттук и като завиеш, ще видиш едни порти — чии са сградите там?

— Там има съборени стени и запустяло място, няма никакви сгради — отговорил собственикът.

— Аз току-що минах оттам — възразил Чжън, — защо ми казваш, че няма?

И почнал упорито да спори с него. Накрая собственикът проумял и казал:

— А-а! Зная ги. Вътре има една лисица, дето често примамва мъже да нощуват с нея! На мене три пъти ми се случва да я видя. Сега и вие ли я срещнахте?

Чжън пламнал от срам и излъгал:

— Не.

Като разсъмнало, той се върнал да погледне пак това място и видял, че измазаната с пръст стена и широките порти са си както преди. Надникнал вътре — всичко буренясало, изоставено, само една запустяла градина.

Прибрал се той, видял се с Вей Ин. Вей Ин почнал да го упреква, че не дошъл на срещата. Чжън не се издал, оправдал се с друга работа. Но като си спомнил за очарованието на Жън, веднага му се поискало пак да я види, преживяното си оставало, то било незабравимо.