Средновековни китайски новели

Нефритът, един от най-ценените камъни в Китай, често се използува при положителна оценка или характеристика. В дадения случай става дума за красавец.

Ода от тридесет рими — размерът на стиховете в китайската поезия се определя освен по брой на редовете и по брой на римите, като при това броят на римите обикновено не съответствува на броя на редовете.

Умелото писане на йероглифи е един от белезите на висока култура у китайските интелигенти. Известни са много имена на древни и по-нови китайски калиграфи.

Цин — струнен музикален инструмент, вид цитра, доста дълъг, обикновено се слага на специална подставка, за да може да се свири.

Става дума за изпитите, с които се определят най-подходящите кандидати за държавни служби.

Известна по онова време мелодия.

Оня, който свирил на цин — става дума за поета Съма Сянжу (II в. пр.н.е.), който увлякъл бъдещата си жена с великолепно свирене на цин и я пленил до такава степен, че тя избягала заедно с него — нещо недопустимо за китайската жена от онова време, още повече като се има пред вид, че тя била вдовица.

Онази, която хвърлила совалка — според преданието, за да противостои на настойчивия си възлюбен, една девойка хвърлила към него совалката и му счупила два зъба.

Превръзка за глава — принадлежност на мъжкия костюм, предназначена, заедно с шапката, да придържа косата. Подаваща превръзката за глава — тук очевидно — съпруга.

Халка — може да се предположи, че става дума за един от обичаите: когато двама влюбени се разделят, всеки от тях взема по една вещ от чифт предмети, обикновено обици. Специални указания за това в текста на новелата няма.

Пропъстрен бамбук — среща се и днес в отделни райони на Китай. Според легендата жените на древния император Шун след смъртта му го оплаквали така горчиво, че когато сълзите им закапали върху бамбука, оставили следи.

Ян Цзю-юан — поет, съвременник на автора на новелата Юан Чжън.

Пан-лан — поет, известен със своята красота и разпуснатост.

Сяо-нян — име, станало нарицателно за хубавица.

Луан — вълшебна птица с червени пера.

Тун (или утун ) — дърво. Понякога се превежда „павлония“.

Златна майка — едно от названията на популярното божество Сиванму (Майка на западните царе).

Нефритов отрок — свръхестествено същество, слуга в двореца на небесния владетел.

Игли — става дума за игли за коса.

Може да се предположи, че става дума за Яочъ — Нефритовото езеро, край което живее божеството Сиванму.

Юан и ян — птици от рода на патиците. Юан е мъжка, а ян — женска. Тъй като те вървят винаги заедно, станали са символ на неразделни съпрузи.

Фей и цуй — червени птички. Фей е мъжка, цуй — женска. Също символ на неразделни влюбени или съпрузи.

Пънлай — един от островите, населени с безсмъртни, където според влюбения би трябвало да се върне неговата божествено красива любима.

Споменаването на лебеда има двояко значение: от една страна, като поетичен образ, а от друга — като знак, вестител на писмо или символ на самото писмо.

Сяошъ — известен флейтист от древността, който благодарение на изкуството си се издигнал в небето.

Облак и дъжд — традиционен символ на съвъкупление.

Цзяо — вид дракон, който прилича на змия, четирикрак и огромен.

Чъ — чудовище.

Син или Чжъу — император при династия Шан (Ин) (XIII-XII в. пр.н.е.) и Ю, император при династия Чжъу (XII-III в. пр.н.е.) — императори, обявени от официалната конфуцианска версия за носители на всякакви пороци. За Ю например е запазено следното предание: любимата му наложница Бао Съ никога не се засмивала. За да я разсмее, Ю заповядал да запалят сигнални огньове за тревога по бойните кули на града. Околните владетели се втурвали да му помагат. При вида на общото объркване и суетене Бао Съ се засмяла. Този път тревогата била фалшива. Но когато след време Ю запалил огньове, за да вика съседите си на помощ, никой не се отзовал, решили, че това е пак забавление за Бао Съ и Ю бил убит. Имената на Син и Ю, станали почти нарицателни, се използували често при случаи, когато трябва да се окачестви и разобличи злото.