Средновековни китайски новели

Юй — митичен владетел. Според легендите той единствен съумял да се справи с водите на потопа, залели Китай през третото хилядолетие пр.н.е.

Тунбо — планина между днешните провинции Хънан и Хубей, от която извира р. Хуай.

Убо — възможен вариант: Тубо, дух на земята с тяло на крава, глава на тигър, три очи и рога.

Тиенлао — под това име е известен един от сановниците на митичния император Хуанди (Жълтият владетел или Владетелят на жълтата пръст).

Куй — планински дух или дух на дърветата и камъните. Най-често бива изобразяван като рогат Дракон, еднокрак и люспест.

Хуай и Го — реки. Хуай извира от планината Тунбо в днешната провинция Хънан. Го е неин приток.

Цзян и Хуай — съкратени названия на реките Чанцзян и Хуайшуй.

Хуайин — местност в днешната провинция Цзянсу.

Т.е. да прави висока прическа с помощта на игли за коса, на което имат право само пълнолетните момичета.

Разгадаването на такъв вид гатанки, много разпространено в Китай, е основано на факта, че йероглифите често се състоят от ограничен брой по-прости елементи, всеки от които има свое самостоятелно значение.

Шън — девети знак от китайския дванадесетичен цикъл, при който на всеки знак съответствува някакво животно.

Великата река — едно от названията на р. Янцзъцзян.

Чунцю (Пролет-есен) — древен паметник-летопис за деянията на императори и пълководци (VIII–V в. пр.н.е.).

Тиенхъу — съпруга на император Гаоцзун (650–683) У Цзъ-тиен, която след смъртта му се обявила за императрица и властвувала от 690 до 705 г.

Чжаои — област в днешната провинция Шънси.

Цъън — букв. милосърдие и майчина любов.

Лян чжъу — област в днешната провинция Шънси.

Жребий — вид игра при гощавки, според която победеният трябва да пие повече.

Бо — околия Босян в днешната провинция Анхуй.

Цин — название на днешната провинция Шънси.

Тунгуан — околия и планински проход в провинция Шънси.

Старинните китайски монети имали отвор по средата, кръгъл или четириъгълен, и поради сравнително малката си стойност се употребявали навървени на връзки по хиляда.

Дън Ту-цзъ — герой от едноименната поема на Сун Юй (III в. пр.н.е.). Накратко съдържанието на поемата е следното: Дънту обвинил Сун Юй пред императора, че е сластолюбец. Тогава Сун Юй се оправдал, като казал: „Най-хубави в Поднебесната са момите от царство Чу, а най-хубави в Чу са момите от нашето село. Най-голямата хубавица в нашето, село ми е съседка, тя по цял ден поглежда към мене, но аз не й обръщам внимание. А жената на Дънту е рошава, редкозъба, изгърбена, кривокрака и въпреки това му е родила пет деца. Кой тогава е по-голям сластолюбец?“ Името на Дън Ту-цзъ е станало нарицателно за развратни и порочни личности.

Хун Чжън — известен пълководец от епоха Тан.

Син на небето — един от начините да бъде назован императорът (произнасянето на името му е било забранено).

Поканила го да седне на средата — когато се приемат уважавани гости, един от начините за изразяване на това уважение е да им се предостави почетно място — по средата на помещението, в което ги канят.

При сватба като сватове обикновено, се пращат роднини на девойката. Освен това може да се предположи, че фразата съдържа намек за знатността и богатството на роднините.

Според обичаите, преди двама млади да се оженят, от страна на момъка пращат човек да поиска името на девойката. Близките на девойката трябва да напишат върху червена хартия името и рождената дата и след това чрез гадаене и хороскопи да се провери съответствието на рождените дати, имената и пр.

Пролетни думи — йероглифът „чун“ (пролет) в много случаи се употребява като символ на любов. В дадения случай скритият смисъл на заглавието е „Любовни думи“.

На всеки петнадесети ден от месеца по лунния календар има пълнолуние.