Средновековни китайски новели

Всички приятели на Чжан, които чули това, били изумени, но самият Чжан решил да прекъсне тези отношения. Юан Чжън, който бил особено близък с Чжан, го попитал за причината. Чжан отговорил:

— Обикновено онези, които небето е надарило с дивна красота, неизбежно погубват ако не сами себе си, то другите. Ако младата Цуй сполучи и намери богатство и знатност, тя ще използува любовта към нея и своята красота, но не за облак и не за дъжд 115, тя ще бъде дракон цзяо 116, ще бъде чудовище чъ 117 — не мога дори да си представя в какво би могла да се превърне тя. Инският Син, чжъуският Ю 118са владели безброй страни, имали са огромна власт, но поражение им е нанесла жена. Народът им се разпръснал, те самите били убити и оттогава до ден-днешен са за позор и присмех на цялата Поднебесна. Моята добродетел се оказва недостатъчна да надделее на гибелната омая, затова аз сдържам чувствата си.

И всички присъствуващи въздъхнали дълбоко.

След година и нещо Цуй вече поверила съдбата си на другиго, Чжан също се оженил. Веднъж той минавал покрай дома й и съобщил чрез нейния съпруг, че иска да я види братовчедът й по майка. Съпругът предал това, но Цуй не пожелала да излезе. Скръбните мисли на Чжан били така искрени, че проличали в израза на лицето му. Цуй узнала за това и тайно съчинила стихове, които гласели:

Но тъй и не се срещнала с него. След няколко дни Чжан трябвало да заминава и тя пак съчинила стихотворение за раздялата:

Оттогава те вече нищо не узнали един за друг.

Повечето от съвременниците очаквали, че Чжан ще осъзнае вината си. При срещи с приятели аз често подкачах тази тема, за да накарам онези, които знаят тази история, да не вършат това, а онези, които го вършат — да не се поддават на заблудата.

През деветия месец от първата година на Чжън-юан управителят Ли Гун-чуй пренощува в моя дом в Цзинанли и говорихме пак за това. Гун-чуй уверено нарече тази история необикновена и я изложи в „Песен за Ин-ин“. Малкото име на Цуй беше Ин-ин, затова и Гун-чуй озаглави написаното по този начин.

На десетата година от Юанхъ аз, Я-чжъ, съпровождах като писар лунсийския 119гун 120в похода към Цзинчжъу 121. Но в Чанан всички високопоставени чиновници и учени му дойдоха на гости. На осемнадесето число от петия месец 122лунсийският гун посрещна гостите на пир в своята резиденция край източното езеро. Когато насядаха, гунът каза:

— На младини съпровождах Синфън, когато се разхождаше, и съм запомнил някои странни случки оттогава. Бих искал да ви разкажа за това.

— Готови сме да слушаме — казаха гостите.

И лунсийският гун започна:

— Синфън беше от род на пълководец. Особени дарби нямаше. По-късно той заживя в Чанан, на юг от Пинканли 123, там беше купил от един влиятелен някога род обширен старинен дом на висока цена. Веднъж полегнал през деня, заспал и видял насън една хубавица да идва откъм западните колони на залата. Тя вървяла бавно с някакъв свитък в ръце и четяла на глас. Хубавицата била в старинна премяна, с високо вдигната коса, дълги вежди. Облечена била в дреха със затворена яка, широк везан колан и къса връхна дреха с широки ръкави.

— О, хубавице, откъде идвате при мене? — възкликнал зарадван Синфън.

— Това е моят дом — усмихнала се хубавицата. — Нали ме пуснахте под покрива, не е ли все едно откъде идвам?

— Бих искал да видя какво четете — рекъл Синфън.

— Аз обичам стихове и често си съчинявам — отговорила хубавицата.

— Дано имам щастие вие, хубавице, да не бързате много и да успея да хвърля поглед върху тези стихове.

Тогава хубавицата му подала стиховете и седнала на страничното легло. Синфън разгърнал свитъка и надникнал в първото му стихотворение. То било озаглавено „Песен за пролетното слънце“ и било само четири реда. Останалите стихотворения били дълги по няколко десетки реда.

— Вие сигурно ще поискате да си ги препишете — казала хубавицата, — но не преписвайте повече от едно.

Тогава Синфън станал, взел от масичката до източната 124тераса изящна хартия за писане и преписал „Песен за пролетното слънце“. Стихотворението гласяло: