Средновековни китайски новели

Жун — общо название на западните некитайски племена; ди — общо название на северните некитайски племена.

Туфан — название на Тибет.

Чжулун — земи, разположени на северния край на империята.

Хъ и Хуан — съкратени названия на реките Хуанлъ и Хуаншуй.

Дафу — почетна титла.

Три служби — човек е длъжен да служи на баща си, на наставника си и на владетеля си.

Каменна игла — става дума за игла, използувана в китайската медицина за лечение чрез иглотерапия. Каменни са били обикновено иглите от по-древни времена, впоследствие са си служили с металически, най-често сребърни игли.

С лисиците са свързани много китайски поверия, едно от които гласи, че лисицата може да си придава вид на човек, красавец или красавица, за да изкушава обикновените хора. За хората такава връзка с „нечистата сила“ е най-често гибелна.

Тиенбао — период от 742 до 755 г.

Освен портите в градската стена, порти преграждали и улиците вътре в града. Нощем всички тези порти се залоствали.

Пред входовете на китайските жилища обикновено има преграда, несъединена със стената на оградата — за да влезе, човек трябва да заобиколи. Нейното предназначение е да закрива двора от чужди погледи и според поверието да предпазва от зли духове, които се движат само в права посока и затова не са в състояние да заобиколят край преградата и да влязат вътре.

Цзяофан — място, където се подготвят и откъдето могат да се наемат за церемонии или пирове артистки и танцьорки.

Я — един от видовете учреждения.

С биене на барабан известявали за отварянето на портите.

Поднасяща кърпа и гребен — прислужничка или наложница.

Обитателки на кривите улички — леки жени.

Студено ядене — обичай, според който през трите последни дни, преди да се направи помен за умрелите, е забранено да се пали огън. Обикновено това става през пролетта.

Шън — музикален инструмент, съставен от отделни тръбички с различна дължина, подобие на панова флейта.

Игли — за иглотерапия.

Цзиенчжун — период от 766 до 779 г.

Ляв съветник — едно от деленията на категории на държавните чиновници било на „ляв“ и „десен“. Всяка от тези две категории имала свои задължения.

Дин и чъу — два от двадесет и двата знака, с чиято помощ се комбинират съчетанията на циклическия (шестдесетгодишен) календар, употребяван в Китай от началото на нашата ера. Съчетанието динчъу е четиринадесета година от цикъла. Пълното уточняване на годината става, като се вземе под внимание периодът на властвуващия тогава император.

Чжънюан — период от 785 до 804 г. За този период годината динчъу съответствува на 789 г.

Цану — в днешната провинция Хунан.

Хуннун — област, в днешната провинция Хънан.

Юнтай — период от 498 или от 765 г. — липсата на име на император не позволява да се уточни годината при наличността на два периода с едно и също название.

Чучжъу — в днешната провинция Цзянсу.

Един чжан — сега около 3 м.

Юанхъ — период от 806 до 820 г.

Чанчжъу — област в днешната провинция Цзянсу.

Чжуфан — местност в днешната провинция Цзянсу.

Съществували са специални странноприемници със свои служители, предназначени само за държавни чиновници. Обикновените пътници са отсядали най-често по манастирите.

Дуну — град в днешната провинция Цзянсу.

Дунтин — езеро в днешната провинция Цзянсу.

Даос — привърженик на едно от основните обществено-политически, идеологически и религиозни течения в Китай — даосизма. Като противоположност на официалната идеология и религия в Китай — конфуцианството, даосизмът е изиграл безспорна положителна роля. Засилване на религиозно-мистичния характер в някои отклонения на това течение се забелязва в Средните векове.